Вървя си из морската градина. Късно утро е наближава обяд. Небето е безоблачно и синьо откъм морето подухва лек и приятен ветрец, който носеше прохлада.  Под сенките по алеите на пейки  бяха насядали много майки с невръстни деца... разхождаха се влюбени двойки.
Сякаш човек беше готов да забрави за всички свои грижи.
  Току що бях посетил новооткрита изложба в морското казино "Бургаският залив - кръстопът на древни  цивилизации" бях направил няколко снимки и реших да ги публикувам в блог. Размишлявах дали да не напиша за един мой сън колебаех се, но и сънят ми завършваше така добре, както приятно бе в морската градина.
 
Този сън се случи преди  около седмица...

 Вървя си незнайно къде по някаква уличка, може би в краен квартал или малко градче. Имах чувството, че бях ходил там някога по тази уличка, но не знаех къде е. Свечеряваше се,  небето аленееше появяваха се и първите звезди по небосвода, беше хладно, ясно  и тихо, листата по дървета бяха оредели и тъмнокафяви, навярно беше късна есен края на ноември. Улицата беше почти безлюдна виждах двама трима души,  единият беше близо до мен, а другите в далечината. Чувам не особено дружелюбен глас "Най-после  да мирясат". После чух някакъв глас от радио или от високоговорител да съобщава новината Разбрах, че се насрочваха избори и се назначаваше служебно или програмно правителство. Чух и имената на новия премиер, но не ги запомних,  мисля че малкото или фамилното му име започваше с К като Константин.

 По-нататък продължаваше все едно филм или по-точно виртуална реалност, бях потопен вътре в събитията, можех да наблюдавам да виждам да чувам да усещам, но хората сякаш не ме забелязваха, нито аз, нито те разговаряха с мен.
  Намирах се в някакво помещение в него имаше двама,  които го подреждаха. Нареждаха маси столове приготвяха тъмна стаичка внесоха и някакъв калорифер... единият от тях промърмори "Дано няма голям сняг". Явно приготвяха някаква изборна секция незнайно къде, но със сигурност беше през зимата.

Изведнъж се пренесох напред сякаш с машина на времето. Беше светло, приятно топло, не и горещо, небето  ярко синьо, а листата по дърветата свежо зелени както е през май или началото на юни.  Пак се намирах на същата уличка. Не знаех коя е годината, струваше ми се една от следващите. И в съзвучие с времето изпитах някакви чувства на оптимизъм, доволство от постигната голяма победа. Както може би се чувствали футболните запалянковци 1994 г. когато бихме Германия на световното по футбол. Или пък бях на сватбата на най-близък човек. Знаех или усещах, че и другите хора изпитваха подобни чувства, струваше ми се че  цялата ни Родна страна бе обзета от небивал оптимизъм и опиянение. Да, защото може би хората знаеха, че бяха намерили верния път и знаеха че оттук нататък злото щеше да ни отминава...
Изключително важни събития ставаха във Велико Търново. Може би приемаха нова конституция и се решаваха други въпроси от голямо значение за България, които се приемат с всеобщо одобрение. Родната ни страна поемаше по нов курс, който ще я води към просперитет. Разбрах, че дори и Царя присъстваше не като цар, а символично, като обединител на нацията.

Утро е, спомням си съня, сякаш бях в друг свят друго време или паралелна реалност. Замислих се дали бъдещите събития могат да се предскажат или са предопределени.
 За съжаление, в последно време бях сънувал три пъти  не толкова добри неща... единия път картата на България в червеникав цвят с липсваща част от нея.  
Наскоро бях чел една теория за холографската Вселена,  именно тази съвсем нова теория от физиката допуска, че е възможно човек да достигне до информация за бъдещи събития, вече и науката допуска това.
И все пак нещата бяха твърде хубави, за да бъдат реалност.
Да от нас зависи да се сбъднат! Какво трябва да направим? Първото нещо е да гласуваме... Ако искате, не гласувайте, вървете за риба или гъби, тогава ще ни управляват мафията и чужди държави чрез етнически партии, а мургави сънародници, купени за 20-30 лева ще ни определят съдбата. И се сещам за една поговорка "Помогни си сам за да ти помогне Господ".