Вървя си из морската градина. Късно утро е наближава обяд. Небето е безоблачно и синьо откъм морето подухва лек и приятен ветрец, който носеше прохлада. Под сенките по алеите на пейки бяха насядали много майки с невръстни деца... разхождаха се влюбени двойки.
Сякаш човек беше готов да забрави за всички свои грижи.
Току що бях посетил новооткрита изложба в морското казино "Бургаският залив - кръстопът на древни цивилизации" бях направил няколко снимки и реших да ги публикувам в блог. Размишлявах дали да не напиша за един мой сън колебаех се, но и сънят ми завършваше така добре, както приятно бе в морската градина.
Този сън се случи преди около седмица...
*
Вървя си незнайно къде по някаква уличка, може би в краен квартал или малко градче. Имах чувството, че бях ходил там някога по тази уличка, но не знаех къде е. Свечеряваше се, небето аленееше появяваха се и първите звезди по небосвода, беше хладно, ясно и тихо, листата по дървета бяха оредели и тъмнокафяви, навярно беше късна есен кра ...