mollis (Доротея) 25 октомври 2018 г., 0:22 ч.

Ефективният учител е ... 

119 1 1

ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”

 

 

„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професионална квалификация, а по призвание – т.е. носител е на вродената способност и потребност да се учи, да израства, да формира жизнен опит, за да бъде полезен на себе си и на другите. Ефективният учител е направил Аз-овият избор да бъде проводник на истината, която всеки ученик, трябва да открие сам за себе си, да бъде катализатор в процеса на овладяване на знанието и постигане на познанието.

Ефективният учител е в състояние да придаде емоционална и интелектуална удовлетвореност при ученето, по такъв начин, че то да спомогне истинската индивидуализация на ученика. В тази връзка, ученикът Умберто Матурана /син на чилийски биолог/ бил нещастен в училище, защото чувствал, че учителите му пречат да учи. Те желаели да му предадат собствените си знания, вместо да го насочат към необходимото за него самия познание. В резултат на това Матурана написал следната „Ученическа молитва”:

 

„Не ми натрапвай знанията си,

аз искам да изследвам непознатото,

да бъда източник на своите открития.

И нека знанието бъде свобода – не робство.

 

Защото може истината ти да е затвор за мен;

И безполезни да са твоите прозрения.

Не ме насочвай; нека заедно вървим,

така, че аз да доразвия мъдростта ти.

 

Показвай ми, за да успея аз

на раменете ти да стъпя.

И същността си ми разкрий,

за да съм по-различен.

 

Ти вярваш, че всеки човек е способен

да обича и да твори.

И това обяснява страха ти

да живееш според вярата си.

 

Не ще разбереш кой съм аз,

като се вслушваш в себе си.

Не ме насочвай; позволи ми да бъда.

За теб ще е провал да бъда твое копие.”

 

(„Духовна интелигентност” Дана Зохар, Иън Маршал, с.328-9)

 

Тези стихове илюстрират от една страна естествената реакция на формиращия личността си индивид срещу конформисткия натиск на системата в училищната епоха – родители, учители, общество. Те са израз на противоборството на индивида срещу инвазията на социума под формата  на все по-големите изисквания, които се предявяват към младия индивид, без насрещна гаранция за приемане на неговата индивидуалност, която е в процес на формиране. От друга страна тази ученическа реакция бихме могли да свържем с необходимостта от преосмисляне формите за организация на обучението към едно по-широко прилагане на конструктивисткия подход, чийто водещ принцип е идеята, че ученето е търсене, или конструиране на значения самостоятелно от ученика. В този ред на мисли обаче, тъкмо тук е и ролята на ефективния учител, който като ръководител на учебния процес и като координатор на търсенията на ученика да съобрази и намери баланса между личностната потребност от индивидуализация на ученика и онези очаквания на обществото, свързани със здравото му пребиваване в него, защото: „Хармонията отразява „златното сечение” между противоборството и покорността; тя е мостът между сърцето и разума. Хармонията предполага съюз със себе си, другите и природата; позволява на личността да кооперира енергия, включвайки в себе си равновесието, красотата и единението” (Моделът на Пол Вайнцвайг, Дебатът, Кр. Йонкова, 2010, с.415).  

Ефективният учител е този, който пробужда умствената, емоционалната и творческата активност на ученика, без да обсебва чуждата идентичност. Ученикът в своята уникалност, разбирана и поощрявана в развитието му от учителя, да може да усеща и осмисля посланията, които знанието отправя към него. Ефективният учител умело провокира въпроси: „Къде съм Аз, в това, което трябва да бъде научено от мен? С какво конкретното знание или усвояването на умение ще допринесе за самопознанието?”.  Той внимателно и търпеливо стимулира търсенето на отговори от самия ученик. Учителят вдъхновява мисловния процес, събужда „спящите” способности и таланти на ученика и помага те да бъдат ориентирани целенасочено за съзидателна житейска реализация, мотивира ученика да търси и опознава.

Ефективният учител разбира ролята си за изграждането на адекватна, реалистична и положителна Аз-концепция у своите ученици. Той проявява своята съпричастност в този процес на формиране на знания за конкретния „Аз” на ученика, въз основата на реална представа за самия себе си: кой съм аз?, какво искам?, какво очаквам?, какви са ценностите ми?, кои са силните ми страни, а  слабите?, какви способности, умения, таланти имам?, зная ли недостатъците си и имам ли смелостта да ги преодолявам?.

Дали един учител е ефективен или не, зависи от неговия принос в осъществяването на най-висшата цел на педагогическото майсторство – формирането на активни, творчески и самостоятелни личности, изповядващи свободата „да живеят”- обичайки и „да бъдат”-съзидавайки. Но човек е способен да допринесе за някого или нещо, когато той самият има с какво. Личностно-професионалните принципи на учителя, неговите нравствени и педагогически качества са в основата на ефективната и целенасочена педагогическа дейност.

За ефективния учител преподаването е изкуство, което има своите техники. В процеса на преподаване учителят има да следва определен набор от принципи.

На първо място водещ принцип за ефективния учител е принципът „Да бъда за учениците, а не те за мен” – да се снижа, да стана малък като тях, да си спомня от къде съм тръгнал, да разбирам техните настроения, страхове, потребности, интереси.

Най-добрият и верен съюзник в тази нелека задача на учителя е любовта и себеотдадеността в избраното призвание. “Amor magister optimus”/„Любовта е най-добрият учител”/ е една римска сентенция, която е в основата на следващия принцип – този на любовта. Успешно може да обучава и възпитава само този, който прави това от обич, проявявайки уважение, доверие, положително отношение към всяко отделно дете.

Отношенията учител – ученици следва да бъдат поставени и развивани на основата на равностойното партньорство, което означава да се познават учениците като равностойни субекти в образователните взаимодействия. Учителят и ученикът в продуктивен диалог заедно търсят и откриват новото знание. Учителят е длъжен да се научи да вижда онова, което е скрито за ученика, да разбира неговото незнание и да му помага да го преодолява. Учителят общува с децата, отделя деликатно внимание върху проблемите, присъщи на възрастта, възникващи в семейната среда, с връстниците, в обществото.

Ефективно обучава този учител, който е способен да мотивира ученика да учи. В една древна мъдрост се казва: „можем да заведем коня до реката, но не можем насила да го накараме да пие”.Задачата за учителя е да предизвика жажда.

Нравствените качества на учителя са важно средство за влияние върху учениците. Учителят учи чрез реч и слово, но само личният пример увлича, предизвиква желание за подражание у ученика.

Ключът за възпитателното въздействие върху формиращите се личности на младите индивиди е авторитетът на учителя, формиран въз основа на неговия човешки и личен авторитет. Учителят трябва да умее да се утвърди сред учениците като образец на постоянство и последователност. Необходими качества за постигане на тази цел са взискателността и справедливостта към самия себе си и към учениците, обективността в отношенията с тях.

Преди всичко учителят трябва да бъде личност – защото само личност може да създава личности. Да притежава висока лична култура. Да  бъде човек с присъствие на духа, уравновесен и мъдър. Да излъчва смирение и радост от живота, да е искрен на думи и дела, да умее да се владее във всяка ситуация, да е сериозен и отговорен. Особено важно е наличието на рефлексивни способности у учителя с оглед успешно протичане на възпитателно-образователния процес и непреднамерено демонстриране модели на педагогическо поведение, стимулиращи самообразованието и самовъзпитанието на младата личност /Речник по психология, Л. Десев, 2010г./. Активното и творческо отношение на учителя към неговите задължения, неговата отзивчивост са условия учениците да следват неговия пример. Емоционалната отзивчивост (емпатия) на учителя е своеобразен барометър, който му позволява да усеща състоянието на децата, да познава техните желания и потребности. Учителят въздейства на учениците, формира техния светоглед, тяхното отношение към действителността чрез своето отношение, чрез богатството от чувства, които го мобилизират.

Качество, което спомага ведрата и приятна атмосфера в процеса на обучение е чувството за хумор на учителя. Умереният хумор поддържа вниманието и положителната нагласа към ученето.

Ефективният учител има безупречен педагогически такт, в чиято сърцевина е поставено уважението към личността на ученика. Предпоставките на педагогическия такт се крият в психологическите особености на личността на учителя (целенасоченост, настойчивост, наблюдателност), поради което е необходимо учителят да възпитава тези качества у себе си. /Педагогическа и възрастова психология, И.Стойков, 2011, с.232/.

Учителят трябва да има дълбоки познания в областта на своята учебна дисциплина, но и широка обща култура. Ежедневно да се „ъпдейтва” и „ъпгрейдва”, за да бъде актуален източник на информация за учениците в съвременните условия на динамичен информационен поток, в който нерядко се срещат елементи, чиято достоверност и полезност буди съмнение.

Съществен елемент на педагогическото майсторство, което е приоритет на ефективния учител е педагогическата техника – разнообразните похвати за лично въздействие на учителя върху учениците, свързани с умението на учителя да управлява своето поведение /мимика, пантомимика, управление на емоциите, настроението, умение за социална перцепция, техника на речта/ и с умението да се въздейства върху личността на ученика /техника на предявяване на изисквания, техника при установяване на дисциплина/.

Изкуство е да преподаваш и учиш…, а педагогическото майсторство се овладява от малцина избрали професията учител. В този контекст, бихме могли да сравним ефективния учител с писател, художник, диригент или скулптор. Но да бъдеш ефективен учител означава преди всичко да бъдеш добър градинар! Да се грижиш засетите цветни семена да получат достатъчно топлина, светлина и вода, за да поникнат, да развият своя корен, да напъпят и в края на училищната епоха да разлистят своя цвят. Да допринесеш за израстването на цвете – красиво по свое му със своята индивидуалност и даряващо красотата си на света е „дълбока отговорност” /Е.Дикинсън/. Ако не се състои срещата на детето с ефективния учител, то няма от кого да се учи – няма шанса да развие потенциала си, възможностите си и те остават в зародиш, който никога не се пробужда за живот в себе си и чрез себе си за всички хора.

Ролята на учителя е необходим елемент на социума, и като такава качеството ефективност на тази роля, така жизнено необходимо днес е мислимо единствено в процеса на интеракция  (взаимодействие) на родители, учители, ученици, обществени организации и държавни институции, които да формират и утвърждават в себе си и подрастващите признание, доверие и уважение към хората, избрали учителската професия, като в резултат тя получи своето приоритетно място и бъде оценена като обществено значима за развитието на здравото общество. Защото отглеждането на здрави и жизнеспособни потомци е основен ангажимент на цялото общество.

© Доротея Всички права запазени

Посветено на будителите.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mollis (Доротея) Конгресията не е сред приоритетите на авторовата мисъл. Благодаря за отзива драга.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.