1275 резултата
  • Малкото птиче

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
    Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
    Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
    Поле ...
      31 
  • Спасение

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Съвестта ме молеше...
    Спасявам се от теб, бягайки навън.
    Нощта обещава да подари своите тайни.
    Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
    Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
      33 
  • Ти ли си?

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    > По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
    > М. Сервантес
    Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
    Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
      24 
  • Етюд

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посре ...   34 
  • Тишина

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
    Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
    Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
      37 
  • Лунатичност

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
    Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
      64 
  • Изгубих се

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Есета » Лични, Други
    Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
    Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
    Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
    Изгубих се иска ...
      65 
  • Животът напомня

    nyaph (Mgg) nyaph
    Есета » Лични
    Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...   73 
  • Дългогодишно приятелство или нов човек?

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Есета » Лични, Други
    Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...   69 
  • Ефективният учител е ...

    mollis (Доротея) mollis
    Есета » Лични
    „ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
    „Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...
      51 
  • История за една /изгубена/ мечта

    demmxx_ (Demila Mincheva) demmxx_
    Есета » Лични
    Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
    Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...
      59 
  • Реквием

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Празна стая. Отпусната душа.
    Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
    Сълзите напират, очите мълчат.
    Искам да крещя.
    Чуйте ме, хора! ...
      70 
  • Животът като време и пространство

    mollis (Доротея) mollis
    Есета » Лични
    „ЖИВОТЪТ КАТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО …”
    “Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
    В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...
      54 
  • Мама

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
    И в ме ...
      51 
  • Какво е това?

    suhache (Детелина Антонова) suhache
    Есета » Лични
    Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...   79 
  • Падаща звезда

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
    Нямаше къде да падне... и умря.
    Роди се мрак.
    Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
    Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
      93 
  • Затворен човек

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални, Граждански, Лични
    Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...   115 
  • За едната "Гола съвест" на Николай Хайтов

    antonio60 (Антонио Георгиев) antonio60
    Есета » Лични
    За едната “Гола съвест“ на Н. Хайтов и още нещо…
    Добър е, Бог да го прости, майстора на словото, великият белетрист Хайтов… Сътворил е притча за мъдростта народна в разказа си” Гола съвест”, та чак ум да ти зайде. Бърника в мозъка човешки, като И. Алекзандър най-добрият неврохируг. Изважда на показ ...
      169 
  • Закъсняло бягство

    muhaninja (Кирил Ганчев) muhaninja
    Есета » Лични
    Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
    Човекът, който ще заеме мястото ...
      282 
  • За себе си

    Щит (Емил) Щит
    Есета » Лични
    Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...   123 
  • Сърце за рекламация

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    - Ти си лош?!
    - Най-лошият!
    Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
    Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
    Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
      153 
  • Секундата преди теб

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Карам.
    По празни улици и наводнени булеварди...
    Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
    Скоростта ме държи... на скорост...
    Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...
      210 
  • Рая в прокълната опаковка

    Чорбата (Aksel) Чорбата
    Есета » Социални, Философски, Граждански, Лични
    Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални ...   150 
  • Самодива

    Чорбата (Aksel) Чорбата
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...   184 
  • Няма те

    Timere (Провал) Timere
    Есета » Лични
    Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...   185 
  • 24 часа щастие

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Щастието трае точно двадесет и четири часа.
    И какво?
    Мина въпросната дата.
    Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
    А може и да възкръснах! ...
      165 
  • Обратно броене

    asizi (Nina Toshich) asizi
    Есета » Лични
    Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
    Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни ...
      231 
  • За живота въобще

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Левкемия...
    Усещаш!
    220 – зареждам, пази се...
    Непрекъсната, права скáла...
    Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...
      628  41 
  • За излазените истини

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Лапсус!
    Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
    Липсваш, лягаш, лапаш...
    Язък за филолозите в семейството.
    Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...
      180 
  • Пиета

    Diabla (Ангри Диабла) Diabla
    Есета » Любовни, Лични, Други
    Горко ѝ на тази жена, която обича безрезервно мъж, който не е само неин.
    Горко им и на тези дами, по които копнее такъв мъж, който се чуди как да се освободи от оковите на поизстиналата любов, но търсещ подходящ начин да излезе достоен рицар от старата си тежка връзка.
    Боже, пази всички нас от този ...
      213 
  • Без заглавие

    dangerous (Мария Николова) dangerous
    Есета » Социални, Философски, Лични, Други
    Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...   234 
  • Възпитание

    ЛюсиЦ (Люси Петкова) ЛюсиЦ
    Есета » Социални, Лични
    Стоим със сестра ми на червен светофар и към нас се приближава баба с внучката си. Момиченцето е на около пет и си пее. „Я, млъкни, стига си пяла!“ рязко казва бабата. Момиченцето смутено ме поглежда и продължава тихичко под носле да си тананика. „То пък една песен!“ демотивиращо изръмжава пак бабат ...   278  15 
  • Особен вид самота

    migli4kite (Мигличката) migli4kite
    Есета » Лични
    Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено ...   249 
  • Изходът

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
    Кара я да мирише, да гние!
    Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
    Отвътре – навън!
    Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...
      218 
  • Душата на един ангел.

    AENDJI (Angelina Nikolova) AENDJI
    Есета » Лични
    На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли от ...   216 
  • За падащите звезди

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Свърши ми коняка!
    От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
    Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
    Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
    Ледените кри ...
      238 
  • Просто искам малко щастие…

    Деси (Венета Йорданова) Деси
    Есета » Лични
    Просто искам малко щастие… из мислите на една самотна жена
    Толкова ли много искам? Малко щастие, малко мир и спокойствие… да съм значима за някого, да се чувствам желана и обичана, да има кой да се погрижи за мен, да ме попита как съм, имам ли нужда от нещо. Чувствам се самотна, чувствам се празна… ...
      403 
  • Там

    eomer (Калоян Колев) eomer
    Есета » Социални, Философски, Лични
    Там
    Здравей, как си приятелю,
    как, добре ли я караш,
    още ли…
    Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...
      170 
  • Антисоциално

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Моногамно-далечно някъде сирени...
    Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
    ББвб
    Бежанци в Бивша велика българия...
    Бате Бойко винаги бие. ...
      201 
  • Без заглавие

    BurchinVeli (buchittaa) BurchinVeli
    Есета » Любовни, Философски, Лични, Други
    Малко истини разбрах от многото. Много видях от малкото... Беше ми нужно-нужното, но непризнатото и неосъзнатото от други.
    Опитах се, но не знам дали се справих, защото хората виждат единствено това, което искат да видят... Много необясними мисли, много злобни действия от страна на човеци.
    Аз живея ...
      317 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.