1303 резултата
  • Великан

    skitca (Константин Владимиров) skitca
    Есета » Ученически, Лични, Други
    Великан
    Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
      79 
  • Музиката на духа

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    ...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...   37 
  • Криеница

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    „Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
    Готово ли е?
    Тръгвам!”
    Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
    Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
      52  10 
  • Единственото, от което се нуждаеш

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
    Тъмнеещи блокове.
    Тук-там усмихнали се прозорци.
    Градска романтика...
    Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
      80 
  • Пеперудени сънища

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    / Изабел и Ана /
    В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
    И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
      20 
  • Любов по време на баня

    Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever
    Есета » Лични
    Боли ме гърлото.
    Пролетно...
    Разминали сме се.
    Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
    Навик. ...
      53 
  • Аз и най-добрият ми приятел

    Роза25 (Христиана Владимирова) Роза25
    Есета » Лични, Други
    Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
    Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
      53 
  • Тихият пролетен дъжд

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
    Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
    Прегръдките се редуваха с целувките и ...
      65 
  • Сивотата

    MartiMarkovska19 (Martina Markovska) MartiMarkovska19
    Есета » Лични
    - А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!
    - Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
    - Така е справедливо!
    - Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...
      169  10 
  • Критика на модерния артист

    Филип (Филип Филипов) Филип
    Есета » Социални, Философски, Граждански, Лични, Други
    Чета драма - вместо разговор с Бога,
    се води разговор Бог знае с кого.
    Чета комедия - смехурковци или смехулници?
    Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
    но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
      108 
  • Когато ми е тъжно

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
    И небето след дъжда напомня ми за обичта.
    Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
    Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
    Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
      168 
  • Палитри от души

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...   123 
  • Надежда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Лични
    Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
    Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
    Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
      151 
  • Мигове от обич

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...   144 
  • Облаци от чудо

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    ... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
    ... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
      127 
  • Многото лица на...

    gold (Zlatka Аndonova) gold
    Есета » Лични
    Помни минало си, диша в настоящето и планира бляскаво бъдеще. Преражда се от толкова много години и оцелява.
    ‎ Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
    ‎Той ра ...
      103 
  • За иглата и за конеца

    gold (Zlatka Аndonova) gold
    Есета » Лични
    Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...   88 
  • "Вечния неуспех"

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Есета » Лични, Други
    Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...   104 
  • Бездна

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Прекършени криле.
    Неистов зов за споделеност.
    Крясък на гарван в нощта.
    Събирам падналите ноти в шепи.
    Дълбая егото със стон. ...
      191 
  • Опознаване

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    ... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
    Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
    Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
    И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
      150 
  • Пустота и цветове

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
    Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
    Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
      85 
  • Не плачи, момиче!

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Не плачи, момиче...
    И това ще мине... е казал някой.
    И ще мине, наистина.
    Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
    В онези дни то беше абонирано за него... ...
      139 
  • Когато обичаш

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    ...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...   172 
  • Неистов копнеж

    Miss_Iglesias (Радостина Зотева) Miss_Iglesias
    Есета » Любовни, Лични
    Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени о ...   111 
  • Ако те обича...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
    Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
    Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
    Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
    Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...
      220 
  • Замразени ноти...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Много се изморих. Повярвай ми. Много.
    Да чета статии, зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб, да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
    Но си оставах с очакването.
    И ми оатана само жела ...
      139 
  • Влюбих се...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Влюбих се в душата ти.
    В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
    Влюбих се в присъствието ти...
    Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
    Влюбих се в надвечерните часов ...
      161 
  • Подари ми я

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
    Дори не Любов.
    Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
    А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
    Аз ...
      145 
  • Вече ми омръзна...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
    Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...
      110 
  • Студенина

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...   128 
  • За уикендите с любов. И разочарование...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Лични, Други
    Като дете много обичах събота и неделя. Особено събота. По-късно ги обичах пак.
    Но пораствайки разбирах, че много неща от детството, остават там... В детството.
    После работиш. И чакаш уикендите. Вече така им викахме😊 Чакаш ги, защото те са ТВОЕТО време. Личното. В което си запланувал хиляди нещица з ...
      124 
  • По средата на времето

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    "Не се страхувам от чуждите куршуми
    не се страхувам от тайнствената смърт,
    не се страхувам от теб-вина
    не се страхувам от небитието нейде..."
    В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
      141 
  • Някой

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
    Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
      100 
  • Изборът

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Призракът на отминалата любов се бореше с наранената душа. Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по теб... Написах писмо, адресирано до надеждата, която молех за един едничък шанс – да те видя отново. Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, урока – не ще пр ...   143 
  • Аз все си пиша...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Аз все си пиша... дълго, многословно, вероятно и... досадно... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
    Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
    Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...
      113 
  • Пътуването на Бонбончо и Бонбонка

    alx (Alexander) alx
    Есета » Любовни, Лични
    Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в р ...   319  10  20 
  • Измама или начин за подсигуряване

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Есета » Социални, Лични, Други
    Да общуваш с него не е трудно. Разсъждава добре, обича вицовете, гледа да не говори много, а повече да разказва такива. Дотук добре. Но... Колко обича да лъжееее, а самият казва, че не понася лъжи и недомлъвки. Не разбира, че не него лъжат, а той лъже хората. Толкова е прикрит и фалшив, че не може д ...   194 
  • Изпитание по български

    катополскияцвят (Краси владимиров) катополскияцвят
    Есета » Лични
      174 
  • Виждаш ли?...

    suhache (Детелина Антонова) suhache
    Есета » Лични
    Здрасти-виждаш ли хоризонта?,а какво виждаш в него?.
    Виждаш ли и какво свързващ с този глагол?
    Много въпроси май,но без тях не можеш нито един път да опиташ,нито едно произведение да "вкусиш"-и ще вървиш само по един единствен път до края на живота си.Живота преминава в друго измерение,а ти не живее ...
      128 
  • Малкото птиче

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
    Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
    Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
    Поле ...
      163 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.