1348 резултата
Всеки човек в живота ми и всяка ситуация ме променя. Оставя по една браздичка и после трябва да се грижа за нея и да отгледам там най-хубавото, което ми е по силите. Докато я преоравам, намирам много отговори, които са ми убягвали далеч в отминалото време... Но пък се появяват все нови и нови въпрос ...
  40 
Какво е за вас да имате приятел? Да имате майка, дете, партньор? ...
Нека започнем с Приятелството. Значението му.
Как възприемаме приятелите си? Повечето от нас имаме приятели, с които си споделяме разни неща, забавляваме се. Но имаме ли приятел, на който можем да излеем душата си, да поплачем на р ...
  21 
Родих се в тъмно, смразяващо време и първите години от живота ми бяха мрачни.
Бе суша. Земята бе пресъхнала и напукана. Виелици виеха, вулкани изригваха и лава помиташе всичко по пътя си. От време на време падаше дъжд, който така и не успя да напои Земята - изтощената, ядосаната, разсърдената. Слънц ...
  67 
Една публикация (или две?) в „социалната мрежа” ме накара да се замисля за нещата, които искам. Не, не онези за здраве и просперитет вкъщи – те са по дефолт, дето се вика. За другите, които понякога дори не осъзнаваш, че искаш. Лични едни, тъпи, нелогични, неизпълними, противоречиви, глупави, неизпъ ...
  140  10 
Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...
  132 
Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази го ...
  63 
Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...
  105 
Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спект ...
  159 
Излизам от входа, бързайки за работа и стигам до следващия блок, където по това време често засичам дядо Илия.
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашит ...
  92 
Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...
  320  24 
Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...
  203 
Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...
  195 
Човек е добър по природа, но той прави добро според своите разбирания за добро. Задача на образованието не е да направи човека добър, защото той е добър и без чужда намеса, а да го учи на това какво е добро, за него и за останалия свят, и да го прави по възможно най-добрия начин. Без образование хор ...
  232 
И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
  257 
Колко хубаво би било да изживяваш мечтите си, вместо да се налага да изживеш отреденияти ти от съдбата живот.
Каква ирония ти мечтаеш за един друг живот, докато друг мечтае за твоя.
"Бог когато те обича, те подлага на изпитания", знаейки това, пак ми е трудно да приема. Защо ни подлага на изпитания ...
  180 
Казват, че по задушница мъртвите слизат при живите. Затова се приготвя подавка по наш обичай и православен обрeд. Хляб, жито, сирене, чаша вино за „Бог да прости”. Да си хапнат и пийнат грешните души, както приживе, да се порадват на близките си макар и тихомълком и пак да си идат на онзи свят сити ...
  367 
От дадената сентенция разбирам, че знанията на един човек определят колко мащабен е неговият кръгозор. Аз мисля, че това е така. Ние, хората, зависим от собствените си знания и ги прилагаме във всекидневието си. Тези знания са основите на много наши разбирания и впечатления за света .
Всеки различен ...
  347 
Самоувереността и отсъствието й от живота ни
Самоувереността е нещо, което определя голяма част от поведението на един човек. Тя е непредвидима, всеки е уверен по различен начин. Но ако не я притежаваме, ние просто пречим на собствените си успехи и позитивизъм. Колкото и да се опитвам да вярвам в сп ...
  236 
Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на в ...
  173 
… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
  264 
Ние всички грешим. Понякога правим невъобразими грешки. Някои сме злобни. Други с ниско самочувствие. И всичко идва от това, че се чувстваме засрамени. Дали от някой друг, или пък от себе си. Сякаш сме в реалити предаване. Само че това "реалити" е нашето "reality". Светът, който ние сме си избрали и ...
  262 
Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...
  205 
Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо ...
  183 
В последните години често чувам коментари от приятели – „Много си крайна“ или „Не съди толкова строго“ или „Не всичко е черно или бяло“. В последните години съм влизала с спор с може би толкова на брой хора, колкото познавам. И в последните години съм продължила да поддържам връзка с толкова хора, с ...
  235 
Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...
  287 
Често мисля за нея. Понякога си спомням онзи момент, в който си протегнахме ръцете една към друга и ги докоснахме, а след това осъзнахме, че има нещо странно в това докосване. В началото смятахме, че е някаква дарба - да усещаме, да мислим, да чуваме и да предвиждаме действията една на друга. Ала с ...
  235 
Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...
  278 
Най-сладките (и най-горчивите) победи са онези - най-трудните, с най-коравите и костеливи противници... В които си стигнал границите на възможностите си, и си открил, че отвъд тях има още, прекрачил си, натискал си докато едва не си свършил... Като преди това си бил поне хиляда пъти пред отказване, ...
  303 
Съм и не съм. Поглеждам в огледалото и не разпознавам човека срещу мен. Изглежда ми отнякъде познат ... като странник, когото съм срещал всеки ден на трамвайната спирка, но с когото никога не съм разговарял. Напомня ми за много добър приятел от далечното минало. Или е било от друг живот? Но е някак ...
  338 
Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели въз ...
  353 
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...
  357 
Вместо да дишат във врата на управляващите и постоянно да им напомнят защо са там, журналистите позволиха властта да им диша във врата и постоянно да им напомня, че, ако много знаят, може и да не са там. Рано или късно, тази копулация ще превърне българите в популация, но ние сме над тези неща, щото ...
  272 
Хубавото на паметта е, че забравя. А после услужливо сглобява в съзнанието ти една правдоподобна картина на случилото се.
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и ...
  433 
Някога поглеждал ли си в огледалото, след като си плакал? Виждал ли си собствените си сълзи? Собственото си лице, когато е най-ранимо и най-искрено? Осъзнаваш ли колко красиво е това? Тези малки солени капчици са толкова недооценени. Проява на слабост? Как ли пък не. Сълзите са най-прекия път до душ ...
  301 
Студена пръст, тежиш ми. Искам да стана, притискаш ме. Не съм добре тук, студено ми е. Защо ме наказваш, Господи? Защо ме завиваш с това студено одеяло? Защо жена ми плаче? Не искам да страда. Пусни ме да избърша сълзите й, закриващи красотата й. Господи, пусни ме. Не ми отнемай плътта, не ми отнема ...
  371 
Разговорът продължаваше с часове. Усещах как времето свършваше все повече и повече. Бяха минали съзнателни години и безкрайни мисли. Не се бяхме виждали от месеци, тя бе все същата- очарователна и тайнствена. Аз? Аз бях променена, леко счупена и безкрайно наранена. Не споделих какво съм преживяла, б ...
  307 
Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...
  297 
Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
  378  12 
… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
  373 
Втурнал се е тоя народ да пише, чак страх де те хване. Още не са научили как са подредени буквите в азбуката, обаче почват стихчета да подреждат. Я, викам, да видим кое стихотворение сте научили и кой му е авторът. Абе то не било задължително да ги знаят наизуст, щото програмата била претоварена, та ...
  292 
Предложения
: ??:??