1356 резултата
Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. У ...
  27 
Изпратиха ни в командировка за седмица в град Белица. Трябваше да направим основен ремонт на сградите на един шивашки цех. През деня работехме, а вечер спяхме в малки, набързо пригодени за живеене пристройки които се намираха в близост до цеха. Всяко помещение беше оборудвано с по няколко легла, рус ...
  32 
"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...
  64 
Две мечета от стъкло стояха в очакване някой да ги купи и да им даде смисъл за живот. А те имаха нужда от любов. Сърцата им бяха толкова големи и пълни с топлина, че едва се побираха в лапичките им. Реших да се зарадваме с тях за Коледа.
Декемврийският вятър ме подгони, но не ме спря. Скоро пристигн ...
  62 
„На линия в момента”
Понякога това пише, точно след зелената точка в чата в месинджър. А дали? Пробвали ли сте някога дали някой наистина… ама наистина е „на линия в момента”. Аз не – признавам си. Страх ме е. Какво следва, ако се окаже, че всъщност никой не е „на линия”? А ти трябва само един. Един ...
  118 
Промени ли ни изолацията към по-добро,или напротив,обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро,изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности,или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи,амбициозни и добри,или ни развали,повлиявайки на нашите меч ...
  145 
Къде си и кой си ти, Докторе? Преследвах те преди три години, как те изминаха, как ми зададе въпроси, на които не отговорих! Отговорите следваха, разбира се, защото няма нещо, което произлиза от "нищото", защото както те гледах, гледах навътре в себе си и във връзките си, в опита си, още съвсем мъни ...
  73 
Студено е, усеща се приближаването на зимата.
Имам тук-таме някой топъл ден, но сега е дъждовно и студено.
От малка не обичам есента и зимата, есента може би, че свършваше безгрижния живот и плажа и започваше училището, азимата, нищо че има има коледа и нова година, пак не я обичах.
Помня веднъж, ни ...
  90 
Всеки човек в живота ми и всяка ситуация ме променя. Оставя по една браздичка и после трябва да се грижа за нея и да отгледам там най-хубавото, което ми е по силите. Докато я преоравам, намирам много отговори, които са ми убягвали далеч в отминалото време... Но пък се появяват все нови и нови въпрос ...
  182 
Какво е за вас да имате приятел? Да имате майка, дете, партньор? ...
Нека започнем с Приятелството. Значението му.
Как възприемаме приятелите си? Повечето от нас имаме приятели, с които си споделяме разни неща, забавляваме се. Но имаме ли приятел, на който можем да излеем душата си, да поплачем на р ...
  122 
Родих се в тъмно, смразяващо време и първите години от живота ми бяха мрачни.
Бе суша. Земята бе пресъхнала и напукана. Виелици виеха, вулкани изригваха и лава помиташе всичко по пътя си. От време на време падаше дъжд, който така и не успя да напои Земята - изтощената, ядосаната, разсърдената. Слънц ...
  126 
Една публикация (или две?) в „социалната мрежа” ме накара да се замисля за нещата, които искам. Не, не онези за здраве и просперитет вкъщи – те са по дефолт, дето се вика. За другите, които понякога дори не осъзнаваш, че искаш. Лични едни, тъпи, нелогични, неизпълними, противоречиви, глупави, неизпъ ...
  220 
Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...
  224 
Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази го ...
  132 
Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...
  207 
Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спект ...
  233 
Излизам от входа, бързайки за работа и стигам до следващия блок, където по това време често засичам дядо Илия.
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашит ...
  147 
Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...
  408  23 
Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...
  290 
Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...
  266 
Човек е добър по природа, но той прави добро според своите разбирания за добро. Задача на образованието не е да направи човека добър, защото той е добър и без чужда намеса, а да го учи на това какво е добро, за него и за останалия свят, и да го прави по възможно най-добрия начин. Без образование хор ...
  395 
И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
  323 
Колко хубаво би било да изживяваш мечтите си, вместо да се налага да изживеш отреденияти ти от съдбата живот.
Каква ирония ти мечтаеш за един друг живот, докато друг мечтае за твоя.
"Бог когато те обича, те подлага на изпитания", знаейки това, пак ми е трудно да приема. Защо ни подлага на изпитания ...
  246 
Казват, че по задушница мъртвите слизат при живите. Затова се приготвя подавка по наш обичай и православен обрeд. Хляб, жито, сирене, чаша вино за „Бог да прости”. Да си хапнат и пийнат грешните души, както приживе, да се порадват на близките си макар и тихомълком и пак да си идат на онзи свят сити ...
  436 
От дадената сентенция разбирам, че знанията на един човек определят колко мащабен е неговият кръгозор. Аз мисля, че това е така. Ние, хората, зависим от собствените си знания и ги прилагаме във всекидневието си. Тези знания са основите на много наши разбирания и впечатления за света .
Всеки различен ...
  640 
Самоувереността и отсъствието й от живота ни
Самоувереността е нещо, което определя голяма част от поведението на един човек. Тя е непредвидима, всеки е уверен по различен начин. Но ако не я притежаваме, ние просто пречим на собствените си успехи и позитивизъм. Колкото и да се опитвам да вярвам в сп ...
  356 
Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на в ...
  241 
… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
  325 
Ние всички грешим. Понякога правим невъобразими грешки. Някои сме злобни. Други с ниско самочувствие. И всичко идва от това, че се чувстваме засрамени. Дали от някой друг, или пък от себе си. Сякаш сме в реалити предаване. Само че това "реалити" е нашето "reality". Светът, който ние сме си избрали и ...
  338 
Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...
  264 
Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо ...
  246 
В последните години често чувам коментари от приятели – „Много си крайна“ или „Не съди толкова строго“ или „Не всичко е черно или бяло“. В последните години съм влизала с спор с може би толкова на брой хора, колкото познавам. И в последните години съм продължила да поддържам връзка с толкова хора, с ...
  311 
Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...
  351 
Често мисля за нея. Понякога си спомням онзи момент, в който си протегнахме ръцете една към друга и ги докоснахме, а след това осъзнахме, че има нещо странно в това докосване. В началото смятахме, че е някаква дарба - да усещаме, да мислим, да чуваме и да предвиждаме действията една на друга. Ала с ...
  298 
Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...
  343 
Най-сладките (и най-горчивите) победи са онези - най-трудните, с най-коравите и костеливи противници... В които си стигнал границите на възможностите си, и си открил, че отвъд тях има още, прекрачил си, натискал си докато едва не си свършил... Като преди това си бил поне хиляда пъти пред отказване, ...
  398 
Съм и не съм. Поглеждам в огледалото и не разпознавам човека срещу мен. Изглежда ми отнякъде познат ... като странник, когото съм срещал всеки ден на трамвайната спирка, но с когото никога не съм разговарял. Напомня ми за много добър приятел от далечното минало. Или е било от друг живот? Но е някак ...
  400 
Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели въз ...
  426 
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...
  436 
Вместо да дишат във врата на управляващите и постоянно да им напомнят защо са там, журналистите позволиха властта да им диша във врата и постоянно да им напомня, че, ако много знаят, може и да не са там. Рано или късно, тази копулация ще превърне българите в популация, но ние сме над тези неща, щото ...
  329 
Предложения
: ??:??