set (Сед)
36 12
26.03.2013 г., 20:36 ч.

Егоист съм 

  Есета » Любовни
2729 1 4

 

    Прости ми, Любов! За това, че исках всичко за себе си - дните, нощите... всички тези моменти да бъда само с теб! Да дишам въздуха ти, целувайки те нежно.  Да гледам Света, през твоите очи. Да бъда твоето Аз - в душата, сърцето... в съдбата ти! И колкото повече те опознавах, толкова повече да те обичам! А смятах, че няма такава любов! В която да се вкопчиш така, че друго нищо да не забелязваш.  Знаеш ли, в моята картина, наречена Живот, виждам единствено и само Теб, Любов моя?! Бялото петно се превърна в живо и смислено присъствие, разкриващо лицето, погледа, усмивката ти!

   Прости ми, Любов моя! Че се превърна в единственото нещо, за което съществувам. За това, че се храня с обичта ми към теб,  за това, че се усмихвам при мисълта, че съществуваш! Превърнах се в маниак, обичащ те до полуда... че чак и дъхът ми е свързан с теб! Вперил поглед, така свързах живота си с теб!

   Прости ми, Любов! Че си всичко, което желая! За това, че ме накара да бъда егоист. За да те искам в моя свят, на всяка цена! Там, във вечността!!!

© Сед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??