Прости ми, Любов! За това, че исках всичко за себе си - дните, нощите... всички тези моменти да бъда само с теб! Да дишам въздуха ти, целувайки те нежно. Да гледам Света, през твоите очи. Да бъда твоето Аз - в душата, сърцето... в съдбата ти! И колкото повече те опознавах, толкова повече да те обичам! А смятах, че няма такава любов! В която да се вкопчиш така, че друго нищо да не забелязваш. Знаеш ли, в моята картина, наречена Живот, виждам единствено и само Теб, Любов моя?! Бялото петно се превърна в живо и смислено присъствие, разкриващо лицето, погледа, усмивката ти!
Прости ми, Любов моя! Че се превърна в единственото нещо, за което съществувам. За това, че се храня с обичта ми към теб, за това, че се усмихвам при мисълта, че съществуваш! Превърнах се в маниак, обичащ те до полуда... че чак и дъхът ми е свързан с теб! Вперил поглед, така свързах живота си с теб!
Прости ми, Любов! Че си всичко, което желая! За това, че ме накара да бъда егоист. За да те искам в моя свят, на всяка цен ...