6.03.2010 г., 21:40

Ежедневието на един тийнейджър

3.3K 0 7
1 мин за четене

   Ражда се живот, нова светлина в тунела, искра, жадуваща да вкуси от живота - дете.

   Денят е красив, но никой не забелязва това, защото е погълнат от своето ежедневие. Никой, дори за миг, не вдига глава към небето, за да види яркото синьо платно, приличащо на далматинец, прорязано от слънчев лъч. Никой не забелязва птичките, които, весело накацали по дърветата, пеят и приветстват Пролетта. Всеки се е забързал за някъде - за работа, за училище, за автобусната спирка, за среща... Хората вече не се очароват от малките, дарени им с любов, неща. Не оценяват дори жалкия живот, който се опитват да живеят.

   Някой някога чудел ли се е в какво се превръща неговото дете, задавал ли си е въпроса какво прави по цял ден, има ли нужда от помощ, защо не се прибира, а предпочита да е далеч от вкъщи.

    Денят, дори животът на един човек е съпроводен от безброй преживявания. Но най-много и най-завладяващи са преживяванията на един тийнейджър. Така ли смятат всички, защото повтарящото се действие в ежедневието не е много забавно...

    Става сутрин със зор голям. Будилникът пак е на земята. Майката за пореден път влиза в стаята, за да провери дали скъпото ù синче е станало. Той става от леглото, облича се, влиза в банята и след 10-15 минути излиза, блъска вратата и тръгва, без дори едно "Довиждане". Прибира се късно вечер, майката, чакайки го отново, е заспала на дивана. Но на него не му пука за нищо... На въпроса: "Къде ходиш по цял ден?", отговорът е: "Където си имам работа!". Вратата отново се блъска и той пак излиза.

    А в действителност някой знае ли какво прави всъщност тийнейджърът, когато не е вкъщи - пие, пуши, друса се - един Господ знае!

   И майката отново сяда на дивана до прозореца и чака, молейки се синчето ù да се прибере живо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина не всички сме такива...Тинейджърите, които не са така просто имат желязно възпитание от въпросната "майка". Но есето наистина е много хубаво.
  • Да,не всички сме такива...Но изключенията вече са рядкост.
  • Истина,но не всички сме такива!
  • Да наистина при някои тинейджъри е така, но искам да отбележа, че не всички са така груби и пушат, дрогират си или пият, въпреки, че поне за 70% от учениците това е вярно-за жалост.
  • Страхотно е...истината те кара да се замислиш...

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...