Безумният бяг, в който изпада всяка мисъл, сблъскала се със саморазрастващата се въпросителност на фразата: Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета! (Еклисиаста!12:8), е именно онзи отказ от посредственост и вече - отговореност, който в своята съдържателност е единственият път към битие.
Абсурдността на позицията произтича от предпоставъчния й отказ от питане. Бъдейки, аз преставам да искам да бъда, тоест аз вече не мога да бъда. Отговаряйки, аз унищожавам въпроса и в този смисъл изпразвам отговора от смисъл. Попадайки в клопката на собствената си сигурност, за да мога да действам, изпълвам празнеещото се в мен питане с блудкавата отговореност на „смисления" живот. Капанът не е в пропиляването, капанът е в осмислянето, защото е ясно, че пропиляването е проблем, но тази проблематичност е привидно премахната при „смислената" дейност, но всъщност тя си стои и ни въвлича в една коловозност, от която няма как да се изплъзнем, защото не си даваме сметка за нея. Еклисиастът е именно ...