11.12.2021 г., 22:02 ч.

Есен 

  Есета
733 2 1
3 мин за четене

   Есен – сезонът на равносметката от жаркото лято. Времето, в което обръщаме поглед към себе си, към дълбините на душата. Моментът, в който притихваме и даваме воля на скрития глас в нас и на всичко, което той е искал да ни каже по-рано, но не сме имали време да го чуем. Златната есен, която опиянява с цветовете си, с нежно галещото слънце и шумът на листата под краката ни. Ежедневието ни придобива по-нормален и спокоен ритъм, лишено от изненадите на лятото. Есента е умерена и предвидима.

   Топлина и уют – това търсим. Сгушени в нечия прегръдка се чувстваме защитени. Навън може да е студено, но в душата ни трябва да е топло. Чаша горещ чай или пък горещо кафе стоплят студените ни ръце. Мекотата на топлия пуловер, изплетен от баба, ни напомня за нейната ласка. Изпълваме се с всякакви спомени. Връщаме лентата назад и си припомняме какви сме били и какви сме сега, докато гледаме играта на вятъра от някой прозорец.

   Есента е носталгия по лятото. Толкова много искаме да го задържим, че се вкопчваме във всеки по-топъл есенен ден. Търсим го в лъчите на слънцето. През есента те са най-ценени. Всяка ласка от него се запечатва на кожата, за да можем с този отпечатък да дочакаме следващото лято. Не само хората, но и природата е благодарна на даровете на слънцето. Всяка твар иска да му се наслади като за последно за тази година, защото после месеците бързо ще се изтърколят и на вратата ще почука зимата.

   Най-силно се възхищавам на есенните багри. Те напомнят Бог какъв креативен творец е. Съчетанието на есенните цветове не можем да открием в никоя картина на художник. Жълто,червено и тук-таме все още зелено, преливащи в колоритен синхрон. Намираме ги по дърветата, по земята, в далечината на нашия поглед. Нашият хоризонт за три месеца е подчинен на тях. Три цвята, в които има толкова много благодат и сякаш ни стигат за цял сезон. Може да ги гледаме без да им се наситим.

   Земеделците събират плодовете на своя труд. Трудолюбието се възнаграждава. То ни подсигурява дните на мразовитата зима. Който се е трудил, няма да бъде забравен от природата. Изобилието, което е родила земята ще бъде събрано от благодарните ръце на селяните. Земята ще се подготви за следващата година, за следващата сейтба. Утробата й ще бъде подготвена да съхрани и отгледа следващата реколта. За разлика от хората тя не си почива.

   Започваме да имаме повече време за дома си, за семейството си, за нашите нови планове и стремления. Ставаме по-концентрирани и вече не толкова хаотични, както през лятото. Ако през лятото неочакваното е желано и търсено, то през есента имаме нужда да влезем в някакъв контролиран цикъл, който да развие у нас навици за учене и работа. Не случайно всеки в този момент се връща от заслужената ваканция и заема или работното си място, или ученическата скамейка.

   Творческите личности намират повече вдъхновение и време, за да изливат мислите и чувствата си. Като че ли есента е най-предпочитаният сезон от тях. Есента е славена в песни, проза и поезия, картини. Какво ли толкова отключва тя в нас? Не зная. Може би, ако вземем белия лист и химикал, вдъхновението само ще ни води. Творбата, излязла от нас, сама ще ни разкаже защо е избрала именно есента, за да се роди. А ние нека творим – само това остава след нас.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно пространно есе за есента, но ако трябва да ти кажа честно не обичам есента.
    За мен тя е сезон на убитите надежди, сезон на началото на края.
Предложения
: ??:??