Езикът който ни разделя, езикът, който събира
Според една легенда хората, обединени, станали толкова силни, че се опитали да построят стълба до небето. Бог се ядосал и ги спрял. За да не се опитат отново, Бог ги разделил на сравнително малки групи, наречени народи, давайки на всеки народ различен език.
Думите могат да са по-болезнени и от много смъртоносни оръжия. Понякога нараняваме близките си много, без дори да го осъзнаваме. Обаче със силата на думите може да се вдъхва кураж, надежда и сила. През втората световна война, след тежки загуби, Чърчил, президент на САЩ, успява да повдигне духа на сънародниците си със свойте прословути речи.
В края на краищата, езикът може да ни разделя, но и да ни обединява. Той ни свързва в малката група народ, но разделя от голямата група СВЯТ...
© Пламен Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
@perperikon (Пер Перикон): Пародията (от старогръцки para, „против“, „срещу“ и ode, „песен“) е жанр в сатирико-хумористичната литература, при който използвайки формални особености на дадено литературно произведение се създава друго, което го представя в комична светлина.
Мисля че не се изразих много ясно първия път. -
"...след тежки загуби, Чърчил, президент на САЩ, успява да повдигне духа на сънародниците..."
"...А иначе бих предложил като пример за лидер, който произвежда запомнящи се речи, да се използва г-жа Тачър, канцлер на Германия..."
Когато историята се познава, но се изкривява съзнателно, това се нарича "политика". А когато тя се изкривява от неграмотност, това вече е покана към така наречените "политици" да яхнат простолюдието...
Трябва малко да попрочетеш, ако държиш да намесваш историята в есетата си. -
Трябва да направите възможно да се оценяват коментари
А иначе бих предложил като пример за лидер, който произвежда запомнящи се речи, да се използва г-жа Тачър, канцлер на Германия. -
Уважаеми господин Петров, ако другите редактори бяха видели от какво състояние на текста Ви го префасонирах в настоящето, щяха да ме напсуват!
Сред правописните грешки имаше фрапантни. Включително не сте написал правилно и населеното място в профила си.
Публикувам текста Ви с надежда, че така ще Ви мотивирам да обърнете внимание над правописа си.
Също така, няма да е зле да се запознаете с малко факти за Уинстън Чърчил - министър-председател на Великобритания по времето на Втората световна война.
Понеже сигурно и Вие, и други потребители ще се зачудят: От какъв зор, Тома, ти редактор @#$%^&*, си публикувал това, ще отговоря:
Единствената причина публикацията Ви да види бял свят е във факта, че текстът Ви наистина е есе. Много слабо есе, но все пак есе.
Есето Ви е слабо, защото първо говорите за някаква легенда, която почти няма отношение към темата на есето (ако бяхте поразвил тази тема, легендата щеше да е удачен увод, но в момента е като крайно пльоснат насред нищото абзац), второ, служите си с двусмислени исторически факти (Чърчил ще бъде запомнен в историята, но едва ли задължително с речите си) и, трето, изводите Ви са крайно неаргументирани, въпреки че съвпадат с моите представи за възможностите на езика.
Правописът е част от всеки език, а Вие за езика пишете. Грамотността е леснодостъпно (по моему) знание, изисква се само да почетете малко книги.
Никой няма да се заяде с Вас за пропуснати запетаи, но моля Ви, не публикувайте в Откровения повече откровено неграмотни текстове.
Не омаловажавам фантазията и музата Ви, но по абсолютна случайност ме хващате в настроение, за да може този Ваш текст да види бял свят в нашия сайт.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Първата и последната част играят ролята на увод и на заключение.Не знаех , че в есето не се пише такива части , когато в училище научих много съжалявах но за съжаление няма как да се трият произведения.