Във всяка връзка има начало, завръзка, развръзка и край. Проблемите в днешно време в повечето връзки е, че мислим за друг етап от връзката, на който още не сме. Някои още от началото мислят за края. Без завръзка, без развръзка. Чудят се какво ли ще е, ако вече човека го няма и го приемат за даденост. Приемат за даденост, че този човек няма да го има след време и не могат да му се насладят сега, когато трябва. Търсят под вола теле. Толкова сме несигурни в себе си, че търсим несигурност и в другия. Обичайки го, ние не го притежаваме. Притежаваме единствено себе си и то не за дълго.

Малко от нас могат да си простят за това, че повече са убивали, отколкото създавали любов. За това, че без начало отиваме на развръзка. Щом сме се сблъсквали с любовта, значи всеки от нас в един момент наранява, в друг бива нараняван и си мисли, че това е затворен цикъл. Не винаги. Ако срещнеш човек, с който сте на една и съща страница и двамата може да се постараете да вървите ръка за ръка, хванати. Бързаме ли много, не е задължително да отидем някъде по-бързо. Или поне някъде на по-хубаво. Не случайно има много поговорки свързани с това. „Хубавите неща ставали бавно.”, „Бързата работа – срам за майстора.”, „Бързай бавно.”, „На къс ум краката му дълги.”, „Два пъти мери, един път режи.” Наскоро чух нещо близко до тези поговорки – Избери следващия си ход правилно или някой друг ще го направи вместо теб.

Всяка завръзка е най-хубавото, което ти се случва в цялата връзка. То дори името е такова – „за-връзка”. Там всичко е за връзката. Там и двама поставяте двама ви като нещо повече от себе си. Това са онези хубави моменти, в които животът е усмихнат, където споделяте приятна тишина, където не ви е нужно да мислите. Сладката мъка на незаспиването. Онези мистични коремни пеперуди, които се хранят със щастие.

И неизменно идва края. Объркан. Понякога заслужен, понякога не. Понякога красив, понякога не. На всеки му се иска да вярва, че на края всичко ще бъде наред, ако не е, значи не е краят. Всичко обичат щастливия край. Но щастливият край е по филмите, където не показват какво става след това. И въпреки това всеки от нас би изживял още една любов дори това да значи още един път да има край. Защото любовта е най-великото приключение, а краят си е просто край...