Eeyorestz
64 резултата
Любовта не е ограничение на действията. Да не можеш да правиш това тук и така или онова там и иначе. Тя те прави безразсъдно смел и мотивиран да постигаш невъзможното.
Любовта не е ограничение, да обичаш и да си влюбен само в един човек и точка. Тя те кара да обичаш целия свят, дори и така несвършен ...
Любовта не е ограничение, да обичаш и да си влюбен само в един човек и точка. Тя те кара да обичаш целия свят, дори и така несвършен ...
589
1
Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко.
Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ?
През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда ...
Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ?
През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда ...
827
Не искам аз да съм бягството от реалността. Искам аз да съм реалността. Не искам аз да съм онзи излишният. Искам аз да съм този, от когото се нуждаят. Не искам аз да съм онзи, който вечно им е крив. Искам аз да съм този, с когото се усмихват. Не искам аз да съм онзи, който се опитва да открадне част ...
854
2
Главата ми е празна. Няма никой. Няма мисли. Ни добри. Ни лоши. Просто ей така. Едно тихо пространство. Едно балонче, което чака да се спука. Но аз добре се пазя. Вардя си балончето. Спука ли се, в главата ми нахлуват хиляди емоции. Красиви, грозни, розови, черни. Много, твърде много. И не мога да г ...
1246
1
Погледнах я, а тя ми се усмихна. Не знаех какво ще се случи, нито тя. Приближихме се един към друг и се прегърнахме. Най-топлата прегръдка на света. Умирах и се съживявах в обятията ù. Главата ми бе пълна с безброй красиви емоции. Коя от коя по-шарена и приятна. Не исках нищо друго. Това беше перфек ...
1322
1
„Докосни ме, моля те“ си мислех аз.
Уви не дойде момента, ни после, ни тогаз.
Докосни ме в тишината.
Туй ми е нужно на душата.
Докосни ме както никога не си преди. ...
Уви не дойде момента, ни после, ни тогаз.
Докосни ме в тишината.
Туй ми е нужно на душата.
Докосни ме както никога не си преди. ...
535
Ромео и Жулиета са били щастливи може би единствено и само, защото тяхната любов е била невъзможна. Пречещите обстоятелства ся я правили толкова красива и желана. Забраненият плод винаги е най-сладък, казват хората. Той е познанието, което нямаме, но искаме толкoва неистово. Той е въпросите, които н ...
1698
1
Не спирай
Не спирай да ме караш да мечтая. Не спирай да ме караш да искам повече. Не спирай да отключваш нови хоризонти в мен. Не спирай да бъдеш голямата светлина в малката ми стая. Не спирай да бъдеш най-добрите ми решения. Не спирай да изпълваш съзнанието ми. Не спирай да си зад всяка моя буква. ...
Не спирай да ме караш да мечтая. Не спирай да ме караш да искам повече. Не спирай да отключваш нови хоризонти в мен. Не спирай да бъдеш голямата светлина в малката ми стая. Не спирай да бъдеш най-добрите ми решения. Не спирай да изпълваш съзнанието ми. Не спирай да си зад всяка моя буква. ...
1790
2
Всички наши тайни са затворени вътре в нас самите. Ако не са, значи вече не са тайни. Има и красиви, има и мрачни. Ние сме цялата Вселена. В нас е доброто, в нас е и злото. Илюзия е да мислим, че има само една реалност, че ние сме само добри или само лоши. Ние сме всичко. Ние сме всеки. Ние сме шума ...
1275
1
1
Тази сутрин се замислих над нещата от живота благодарение на един комар. Цяла вечер жужа над мен и не ме остави да спя. Сутринта когато се събудих, той все още беше там. И си кръжеше най-нагло. Но вече беше опиянен от победата си през нощта и беше забравил, че вече лети доста по-бавно и лесно мога д ...
1494
Във всяка връзка има начало, завръзка, развръзка и край. Проблемите в днешно време в повечето връзки е, че мислим за друг етап от връзката, на който още не сме. Някои още от началото мислят за края. Без завръзка, без развръзка. Чудят се какво ли ще е, ако вече човека го няма и го приемат за даденост ...
1211
Не мога да пренапиша онова, което вече не знам. Онова, което съм изгубил, но се надявам да намеря. Искам да намеря нов път. Да опитам нови неща. Да избягам от непознатото, което уж трябва да ми е близко. Искам да съм някъде, където аз не познавам никого и никой не ме познава. Да мога да открия новит ...
1027
Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.
Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ...
Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ...
1500
1
Гледам те и виждам - любов. Мисля си за теб и знам - любов. Всяка хубава мисъл за теб, любов. Аз не знам, но ти знаеш - любов. Каквото ти знаеш, аз не знам, но пък аз знам, че ти за мен си любов. Какво е любов? Не е нещо, което мога да вкуся или да пипна, но знам, че ти си любов. Не е нещо, което мо ...
2488
Събуждам се от сън. На всеки му се случва. И всеки има от онези дни, в които иска да не се събужда. Събуждаш се в 9. Отново заспиваш. В 10... отново... в 11 вече не можеш. Светът е крив. Стаята ти е крива. Леглото ти е криво. Ти си крив. Вън е студено, много студено. Нямаш нужда от повече сън. Ти и ...
1119
1
Можем ли да устoим на пламъците в очите ни? Когато те ни изгарят, влудяват, карат ни да не можем да мислим за друго. Колкото и неправилно и неподходящо да ни изглежда, струва ли си риска да пропуснем този момент? Сигурно ще има и други подобни, но точно като този – никога. Тръгваме си и отново се вр ...
1392
2
И какво, ако грешиш за себе си. За собствените си идеи и идеали. До това докъде се простират възможностите ни/ти. Можем ли да предвидим какво ще се случи след час, два, ден, седмица... И какво, ако не можем. Ако не можем да спрем да мислим за бъдещето и все пак да не можем да знаем какво ще се случи ...
1326
1
Мен от какво ме е страх? А теб от какво те е страх? Страхът е нищо. Страхът е временен. Когато съм с теб, май нямам страхове. Говорим си за тях и те изчезват. Нека ти разкажа. Разказвай с мен. Споделен страх е половин страх. Истински споделен страх е вече нищо повече от думи. Думи, които помним, но ...
1426
3
На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...
Пътя го знам, ...
1178
1
Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...
2007
3
Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе, когато вярваш достатъчно силно, това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тях ...
2056
1
Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...
1007
Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...
943
Зарових се в спомените. В документите. Във всичко онова, което съм разхвърлил и няма да подредя. Търсих нещо там. Не съм сигурен дали го намерих, защото не съм сигурен дали вече ми трябва. Може би ще го искам някой друг път пак, но със сигурност ще съм забравил то къде е и пак ще трябва да се гмурна ...
1135
1
Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е, че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсмиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чаш ...
1005
2
Искам да съм музика. И искам да съм звуци. Искам да се изкачвам и да се разпръсвам в края на небето. Искам да намеря този край. Искам да съм въздухът през нотите. И да не ме докосват маловажните неща. Искам да съм изпълнена с истини. Искам умът ми да ражда трели. Искам да управлявам сърцето си и да ...
1539
2
Намирам начин да заспивам, без в тебе да се взирам. Не бе той никак лесен, не бе и безболезнен, но определено за двама ни най-полезен. Онази енергия, която споделяме, трудно ми е да я компенсирам, когато се разделяме. Моите слова не са напразни. Знам. Колкото и това да ме дразни. А онова, което се о ...
1044
1
Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най-сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние, са разбрали, че щом любов има, забранено няма. До крайност или до край, ка ...
1331
Макар че понякога границата между любовта и омразата е твърде тънка и много често я пресичаме безумно бързо. Уж те са като два полюса. Уж далечни, а пък толкова се привличат. Не могат едно без друго. Все се чудим къде свършва едната граница и къде почва другата. Къде приятелството свършва и почва др ...
975
1
Не искам да сънувам никой и за ничии устни да ме боли. Да не страдам тихо, времето ми да е свободно от всякакви мисли, не ми трябва да се влюбвам наново и наново да забравям. Уж достигнах възраст, в която да си казвам, че аз си стигам, но отново нещо се случва, някой преминава и от самовлюбените ми ...
1259
2
Ето, заставаме на същото място. Не чак толкова много време след това. Не чак толкова много думи след това. И не чак толкова много дела след това. А защо сме толкова много различни? Какво изгубихме? Какво открихме? Какво научихме? Какво забравихме? Какво изобщо направихме? Явно си зададохме твърде мн ...
1084
Всеки от нас има нужда от време на време да подрежда. Най-често имаме нужда да подреждаме мислите си. А когато подреждаме мислите, си най-често тръгваме да подреждаме гардероба си. Подреждаме стаята си. Подреждаме всичко онова, което може да бъде подредено лесно и бързо. Само и само за да избягаме о ...
1179
Нещата са точно такива до доказване на противното. Има ли смисъл обаче да доказваме аксиома? Някой преди нас вече достатъчно добре се е постарал да го направи. Мислим си, че евентуално може и да добием и други изводи, но в крайна сметка всичко се свежда до прости правила. А простите правила рядко им ...
1595
Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там и ...
1131
1
1
Решенията, които правим, не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. Дотолкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво - не. Всичко е там, пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал ...
1311
И така ден след ден всичко е красиво, всичко има своята цена. Всеки я знае и ако е достатъчно щастлив, не гледа в съседните витрини кое как се оценя. Душата била безценна, казват. Макар и нещо, което не притежаваме, все пак е най-ценната разменна монета. Все по-малко и по-малко може да я усетим у ня ...
1458
2
Какво е честността в наше време? Колко може да й се доверим? Какво значи тя за нас? Преди известен период от време Д. Б. Шоу е казал: "Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав." По-лесно е да се освободиш от нещо, което таиш в себе си, да разкриеш тъмните си тайни. Всъщност, не винаги е по-ле ...
2239
2
Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата, или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити, е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста разпрос ...
1976
1
4
Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова ху ...
1250
1
Щастие. Безмерно щастие. Няма я вече онази самота, когато си сред хора. Няма го чувството, че ти трябва да си някъде другаде, по друго време. Ти си си точно тук, където трябва да бъдеш, с когото трябва да бъдеш. Получаваш точно вниманието, от което си имал нужда и това те прави радостен. Радостен си ...
1014
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
