30.04.2011 г., 14:02

Фейсбук приятел

3.3K 0 2

"Фейсбук приятел"?! Качваш си снимки, добавяш 1000 приятели, слагаш си статус с усмихнато човече, а се разяждаш от проблемите. Странно е как от тези безбройни "фейсбук" приятели, които ни коментират снимките със сърца и усмивки и пишат колко сме красиви, ти остават само няколко, които когато те попитат как си, наистина изслушват отговора, които винаги знаят, кога зад усмивката се крият сълзи. Омръзна ми всяка вечер да отварям профила си и да имам 100 покани за приятелство от хора, които дори не познавам, май напълно забравихме значението на думата "приятел". Не я търсете из линкове и стауси, повярвайте, аз търсих. Колко е жалко само да имаш толкова много приятели, а да се чувстваш сам? "Приятел" не е етикет, който можем да лепнем на някой, както на старата тетрадка за училище. Затова, ако прочетеш това есе, моля те, не искай да си ми "фейсбук приятел", такива си имам и то страшно много, сега си търся някой истински. Още ли искаш да ми пратиш покана за приятелство или вече се отказа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм. Хората вече са забравили понятието 'приятел' и го бъркат с нещо много далечно. Лесно е да изгубиш и забравиш истинските си приятели точно заради едно такова интернет увлечение. Може и да се самозабравиш. Много добре е написано, хареса ми! Поздрави от мен!
  • Вярно е, че можем да опознаем някой, но вслучея не става дума за опознаване, а за човек на когото може да се разчита. Няма нищо лошо да намираме нови приятели, но приятелството е нещо, което се гради трудно и не е лесно да намериш човек, с когото да споделиш всичките си тайни. И това, че във фейсбук си добавяме някой като приятел това не значи, че той автоматично се превръща в такъв.Нужно е да опознаеш човека и колкото и много да говорят един коментар или една снимка те пак не са достатъчни.

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...