Феята на книгите

06.06.2015

Всички знаят книжните  базари в големите  градове. Някои ги заобикалят с досада. Други, като жени в магазин за обувки, разхвърлят всичко и нищо не си купуват. Аз живея в по-малък град и, понеже няма книжен базар, пътуването до Стара Загора, София или Пловдив винаги е съпроводено с посещението на тези книжни съкровищници. Най-ми е мило да посещавам павилионите  зад пощата в Пловдив. Там няма книжните богатства на Славейков, но там и най-новият посетител се натъква на особена грижа към бъдещия читател. Достатъчно е още в началото да кажеш какво търсиш и вече всички магазинчета шумолят и търсят за теб. Преди години преподавах в техническия. Веднъж реших да взема сина ми със себе си и след  разходки в края на деня, го заведох на книжния базар. Вероятно е бил 3-ти, 4-ти клас, защото жадно четеше приключенски романи. Обикаляхме павилионите и попълвахме сбирките си с малки оръфани, изключително ценни за нас, томчета. За разлика от старите коли на Европа, с които се возим у нас, колкото по-стара е една книга, толкова е по-ценна. Нека говорят, че интернет и телевизията забравиха за книгите. Комерсиализирането на медиите и киното сами отблъснаха  хората. Всеки му се иска да остане сам със себе си в някое тихо кътче и да си разтвори стара любима книга. Нека да не я дочете, но поне час и вече си зареден за ново включване в ежедневния маратон.

 И така, на края на базара, към главната улица, когато си мислиш, че вече всичко е видяно или си отчаян, че не си намерил, попадаш на Феята  на книгите. Ние си я наричаме така. Тази суха, енергична жена с почерняло от слънцето лице отправя към теб живите си очи и веднага разбира кой си, и какво търсиш.

Кое ни подсказа, че това е Феята? Тя се  оказа изключително ерудирана, както по темите, които търсеше сина ми, така и по специалната литература, с което аз исках да се изфукам. Тя се запозна с него и сериозно си записа всичко, което нямаше в момента. Те бяха двама равностойни събеседници и аз им се възхищавах. Когато пътувахме обратно си мислех, колко смешен съм бил. Пловдив е студентски град и естествено, при нея са търсили и научна литература. На следващите ми пътувания Феята наистина доставяше търсеното. Така станах „културен“ куриер.

Минали са, може би, 15 години и аз пак се озовах на книжния базар в Пловдив. Павилионите бяха намалели, но обединеното търсене още действаше. Този път търсех литература по режисура за дипломната работа на сина ми. Всъщност търсех книги по кинорежисура, но не бях формулирал темата прецизно и заваля поток от театрална литература. Аз все не бях доволен. На предпоследната барака продавачката, видяла, че не намирам това, което ми трябва, ме попита каква режисура търся. Вдигнах поглед от книгите и видях Феята на книгите. Беше същата енергична и жива жена с усмихнати очи. Какви ли перипетии е преживяла, но се е запазила. Само тънки бръчици правеха очите й още по-красиви. Запазила е готовността си да помага на любителите на книгата. Докато търсеше литература за кино, аз й казах, че сме идвали при нея преди години със сина ми.

-Ами да! Теодор от Казанлък. Как е той, къде е сега?

Разказах й кратко за нас. Тя нищо не каза за себе си. Навярно не й е било леко. Хората повече споделят радостите, а мъката оставят за себе си.

И, докато говорехме, тя изваждаше книга след книга. Без стеснение извадих портфейла си и отделих парите за автобусен билет. Останалите вече бяха обречени за книги.