16.12.2011 г., 19:35

Генномодифицирани емоции

1K 0 0
1 мин за четене

Отварям празен лист и го гледам с удивление... само колко си приличаме сега със тебе. И теб ли безумна любов  те е сполетяло? Или просто чакаш?!

 

Но какво да чакаме? Писна ми да чакам, омръзна ми да се влача като змия в пустинията на твоето невръщане. Не мога да преглъщам горчивината на обидата, на думите нож, сякаш от чужда ръка, на манипулацията, на танца върху кръвта, пир на егоизма. Какво да чакам? Теб с поглед без светлина? Да чакам генномодифицирани емоции, граничещи с уродщина? Да чакам? Да чакам януари? Януари, как ще стоплиш чувствата?

 

Спирам! Повече няма въпроси!

 

Чаках достатъчно и дочаках! Жертвах се, за да се пречистя. И съм благословена, че разбрах. Вече съм бяла и слънцето в душата си не мога до побера. Толкова извън тялото, озарена, не стъпвам по земята, не ходя, а сякаш лъч чиста радост ме тегли и аз се усмихвам. Защото всичко е безусловно, спокойствие и увереност, детска зрялост, скромност и удовлетворение, любов, невинност, щедрост и сърце, човещина без егоцентризъм, няма превзетост и съд, няма груби обвързаности, няма страхове, няма заместители.  Защото знам Истината, абсолютната Истина.

 

Знам, че няма да го разбереш. И не се опитвай. Можеш да се опиташ обаче да го почувстваш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Никол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...