Ш-ш-шт!... Тихо!... Започва голямото четене. Не какво да е, а ГОЛЯМОТО. А защо ли звучи толкова грандиозно? Може би, защото наистина става дума за четене не на вестници, списания или други малки писания, а на големи творби - книги и романи.

  Какво ли би накарало хората наистина да започнат голямото четене или да се върнат към него? Дали тази информация, която всеки ден получаваме, смляна по телевизия, радио, компютри? Не е ли по-лесно, когато всичко ни идва наготово с лъскави картини, визуални ефекти - гледаш, слушаш и възприемаш. Но по-пълноценно ли е това докосване до изкуството? Дали нашето въображение се развива по-добре по този начин? Не! Книгата е този вълшебен дар, който ни дарява с нови знания, неподозирани идеи, чувства. Още от древността хората са осъзнавали благоприятното влияние на четенето върху човешкото познание. Още в ония далечни времена се строят библиотеките като равностойна ценност на големи строежи, на храмове, на паметници. Престижно е било да имаш частна библиотека. И макар да не са имали равен достъп до книгата, хората пак са откривали нови светове за себе си. Разбира се, най-голям е бумът на четенето през Ренесанса, а изобретяването на първата  печатарска машина „Gutenberg", несъмнено е един от най-значимите факти в историята на човечеството. Станали достъпни за много хора, книгите се разпространяват лесно и благодарение на разбираемия  говорим език за читателя. Тогава хората са давали всичко, за да имат книги в домовете си и са чели с удоволствие. Но така ли е и днес? Книгата с по-малка стойност ли е и бива ли тя засенчена от новите и модерни технологии? Не са ли ни завладяли те днес толкова, че да забравим красотата и приятното чувство от четенето на една книга или роман? Дали четенето днес се е превърнало в една отживелица и много книги са потънали в прах и забрава, защото нямаме  нужда от тях...

  За мен книгата е едно вълшебство, тя ме увлича, пренася ме в своя свят, кара ме да изпитвам разнообразни чувства, да преживявам чуждите съдби като свои.

  „Голямото четене" ме накара да се замисля за моята любима книга. Малко с носталгия се върнах към детството с шарените книжки със забавни герои, които съм позабравил. Дадох си сметка, че може би съм пропуснал най-хубавата книга, увлечен в по-забавните и лековати истории. Наистина преживявам много лично това, което в момента става. Само чрез един автобус-библиотека да се провокира вниманието на съвременника към  КНИГАТА. Автобусът библиотека напомня на възрожденските книжари, които с един сандък книги са обикаляли от селище в селище. Мислено се свързвам с хората, които ще занесат своето томче, питам се какво ли ще напишат, като започвам и аз да съчинявам своето послание. Много ми е трудно да намеря думите, но каквито и да са, знам, че ще ме разберат, защото ни свързва обичта към литературата. Съжалявам, че Троян е малко градче и шареният автобус няма да спре на нашия център. Но това за мен  не е толкова важно. Аз съм избрал вече своето послание. Виждам го написано под „ Престъпление и наказание" на Достоевски  „ Учи се от грешките на другите, за да стигнеш далеко". И носи винаги със себе си своята книга така, както Д. Дебелянов е носил в раницата си на фронта стихчетата на френски символист. Този багаж не тежи, а напротив, е духовит спътник, приятен събеседник, добър приятел!

  Има много книги, които човек непременно трябва да прочете в живота си, за да го изживее по-пълноценно. Има и много нови стойностни романи, които, ако не можем да си купим, е добре да потърсим в библиотеките или от приятели. И нека не се оправдаваме с многото работа, мързел или липса на средства, които отделяме повече за други занимания, а да осъзнаваме нуждата от четене. Който иска, наистина ще намери начин, за да чете. И макар това да е личен избор, аз ще кажа на висок глас: „Нека, го бъде „ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ", за да ги има ГОЛЕМИТЕ ДЕЛА... Ш-ш-шт!... Тихо!... Чети!...