Много често дори не осъзнаваме колко късмет имаме. Да се родим точно тук, точно сега! Не винаги България е била родината, която искаме да бъде, не винаги тя на дава това, което заслужаваме. Но като се случи нещо, осъзнаваме какво точно значи тя за нас.

Лично за мен, родината не е само лошият живот, мръсотията, корупцията и подлостта. Несъмнено това е неразделна част от моето ежедневие. Но има още много, което просто не забелязвам понякога.
Имала съм възможността да бъда на различни от България места. Мога уверено да кажа, че нито един нов ден на друго място не може да се сравни с този тук. Нито един птичи полет не прилича на българския. Нито един детски смях не е толкова радостен и свободен, както в България.
Неотдавна бях в Париж – град на градовете. Седях на върха на Айфеловата кула и той бе в краката ми. Хората около мен се радваха, плачеха, смееха се. Аз седях и си мислех колко несравнима е гледката да погледнеш България от Мусала, да отидеш на Витоша и да погледнеш миниатюрната София, да седнеш на пейка в Морската в Бургас и да се потопиш в безкрайната морска шир. Несравнимо е!
България – това съм аз, това са моите приятели, това са нашите бащи и майки. Това сме ние! Никъде другаде няма да се види тази внезапна радост от първите стъпки на бебето, никъде няма да се чуе песента на пролетните птички, никъде няма се усети мирисът на нашето море. Сигурна съм, че в това забързано ежедневие хората по-често се проклинат, че живеят тук, отколкото да се радват. Предпочитам да живея тук, отколкото в Африка да гладувам, в Иран да се притеснявам постоянно за живота си, в Америка, където ще изгубя себе си, в Англия, където ще ме заобикалят студени и забързани хора... Горда съм, че съм родена точно тук, точно сега!