Градът възниква през ранното Средновековието и носи името на живописният пролом “Вратцата” на река Лева.

Днес Враца е известен като туристическо средище, най–голям град и стопански център на Северозападна България.

За произхода на населението по нашите земи през бронзовата и желязната епоха има няколко становища. Най-приемливо е твърдението, че източната част на Балканския полуостров е била населена от траките, един от най-многобройните индоевропейски народи в древността. Засега е трудно да се каже кои са били най-старите тракийски племена, обитавали Врачанското поле, тъй като тези племена се намирали в постоянно движение и вражда по между си. В района на Враца бяха вече открити няколко находки от готова продукция, сред които една бронзова брадва, намерена в околностите на с. Згориград и бронзова брадва, намерена при р. Лева през 1970 г.

Няколко десетилетия преди османското нашествие на Балканския полуостров българската държава била разделена на три “царства”, които станали лесна плячка на османлиите. Известно е, че през годините след разделянето на българската държава, град Вратица бил през цялото време към Търновското царство и на границата му с Видинското. Оскъдните сведения за борбата, водена от град Вратица срещу османските поробители имат предимно легендарен характер. Поради това не е известна и точната година, в която османлиите са сринали Вратица със земята и подложили жителите на града на близо петвековно робство.

Пристигането на редовна турска войска във Враца съвпаднало с пристигането на съобщението за подготовка на чета в Румъния, която ще се насочи към града. Малко след това било получено писмото на врачаните Д. Тодоров и М. Цветков, в което те съобщавали на съзаклятниците, че на чело на четата е застанал Христо Ботев и че в деня на преминаването й Враца трябва да въстане.

На 20 май (1 юни нов стил) 1876 г. четата достигнала Врачанския балкан и влязла в сражение с многочисления противник. Привечер Щабът се събрал на заседание под височината Камарата. В момент, когато Христо Ботев се изправя да говори, отекнал изстрел – паднал смъртно ранен войводата, гениалния поет и революционер. Дните след 20 май били дни на тържество на победителите. По улиците на града те разнасяли забити на кол, глави на въстаници и Ботеви четници.