Грехът
Грехът
Какво е грехът? Той е нещо, което всеки един от нас е правил съзнателно или несъзнателно. Това е грешка, породена от желанието за отмъщение, спор или пререкания с някои. Но дали това е правилно? Нима трябва да има отмъщение за всичко? Не, животът е един и ние трябва да го живеем в спокойствие и щастие. Но едва ли на света има човек без грехове. Това е нещо нормално в такъв труден живот. "Човешко е да се греши", са казали хората, но всичко трябва да е в допустимите граници.
Всеки човек има своите премеждия, лутания, колебания, понякога греши, друг път -не. Но нали това е животът? Ако го няма грехът, какъв ще е животът ни? Нима бихме допуснали да ни мачкат постоянно хората, да ни вредят и обиждат, а ние да стоим безучастно, защото знаем, че намесата е грях. Защото сме наясно, че всяка една лоша дума, всяка една грешна стъпка води надолу, към тъмното, злото. Води към долините на греха, в света на черната и дълбока дупка. Свят, където за убииство, отвличане или друго престъпление получаваш похвала, получаваш медал. Не може без нито един грях, но важното е човек да се поучава от тях и да не допуска да се повтарят. Защото направил веднъж нещо, той няма да го повтори и така се намалява шанса да сгреши отново. Това е един вечен кръговрат на живота, след всяко зло идва добро. След всяка грешка идва прошка. Така сме устроени да прощаваме и да оправяме както можем греховете си. Понякога хората ни съдят за грешките ни, но не са се замислили те за тeхните. Защото няма право да те съди човек, който не е безгрешен, който поне веднъж се е обърнал срешу Бог и срещу правилата му. Tова е закон, който трябва да се спазва.
Ако всеки може да осъзнае грешките си, да опрости греховете си и да се постарае да не допуска същите неща, обществото ни ще стане по-добро.
Ще има повече радости и красота по света. Няма да ги има тежките проблеми на днешните времена. Всичко ще е наред и всеки на Земята ще успее да изживее живота си пълноценно.
© Гергана Дойчинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре казано. Всеки греши, било то някоя маловажна и поти незначителна грешка или нещо фрапиращо. Но ние сме хора, няма как да не грешим. Така израстваме, така намираме най-добрия начин, по който да изградим живота си без повече "стъпки в страни". Важното е да можем да прощаваме чуждите грешки, както на нас ни се иска да опрощават на нашите, защото никой човек няма правото да бъде съдник.
-
Уви, никак не е интересно. Дори ако се абстрахираме от понятието "грях" в неговите теологически глъбини, пак остава етическото измерение на идеята за простъпката, провинението, а в есето ти никъде не се доближаваш дори до същността на греха, а някъде дори, поради незнание, невнимателност,леност или пр. причини, допускаш елементарни грешки като тази "Ако всеки...опрости греховете си". Глаголът е неправилно употребен и буди смях. Хахахха....Никой не може сам да си опрости греховете, може да се покае (разкае) за тях, но не може да си ги "опрости". Не съм чувал някога някъде да е съществувала идеята "самоопрощение", пък и да е, трябва да е била особено плоска. Но няма да задълбавам.
-
Интересно... Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
