NikitaYan (Анин)
52 310
14.11.2007 г., 15:27 ч.

Халюцинации 

  Есета » Лични
1081 0 4
3 мин за четене

Губя съзнание, 

времето избледнява…

сякаш ме няма,

сякаш съм спомен.

Болката ме разтърсва,

за да ме върне обратно,

там, откъдето дойдох.

Съмнението ме опря до стената,

отвъд която е лудостта

и тези въпроси, които се блъскат в главата ми,

като камъни,

дали не бяха просто главоболие?

Къде съм?

Лежа на пода, неспособна да мръдна.

Едва когато усетих студа на теракота,

се пробудих, решена да стана.

Погледнах се в напуканото огледало,

но не познах отражението си.

Бледо, полупрозрачно копие на мен.

Седнах на тоалетната чиния, прегърнала себе си.

Исках да се събудя,

а не бях убедена, че спя…

…

Дочувам като отдалече, как някой тропа на вратата.

Той дойде.

После се събудих в скута му, все така параноично трепереща и объркана.

Той ме погали и каза, че всичко е само в главата ми…

 

© Анин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??