NikitaYan (Анин)
51 310
Nov 14, 2007, 3:27 PM

Халюцинации 

  Essays » Personal
1132 0 4
3 мин reading

Губя съзнание, 

времето избледнява…

сякаш ме няма,

сякаш съм спомен.

Болката ме разтърсва,

за да ме върне обратно,

там, откъдето дойдох.

Съмнението ме опря до стената,

отвъд която е лудостта

и тези въпроси, които се блъскат в главата ми,

като камъни,

дали не бяха просто главоболие?

Къде съм?

Лежа на пода, неспособна да мръдна.

Едва когато усетих студа на теракота,

се пробудих, решена да стана.

Погледнах се в напуканото огледало,

но не познах отражението си.

Бледо, полупрозрачно копие на мен.

Седнах на тоалетната чиния, прегърнала себе си.

Исках да се събудя,

а не бях убедена, че спя…

…

Дочувам като отдалече, как някой тропа на вратата.

Той дойде.

После се събудих в скута му, все така параноично трепереща и объркана.

Той ме погали и каза, че всичко е само в главата ми…

 

© Анин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??