Халюцинации
Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва,
за да ме върне обратно,
там, откъдето дойдох.
Съмнението ме опря до стената,
отвъд която е лудостта
и тези въпроси, които се блъскат в главата ми,
като камъни,
дали не бяха просто главоболие?
Къде съм?
Лежа на пода, неспособна да мръдна.
Едва когато усетих студа на теракота,
се пробудих, решена да стана.
Погледнах се в напуканото огледало,
но не познах отражението си.
Бледо, полупрозрачно копие на мен.
Седнах на тоалетната чиния, прегърнала себе си.
Исках да се събудя,
а не бях убедена, че спя…
…
Дочувам като отдалече, как някой тропа на вратата.
Той дойде.
После се събудих в скута му, все така параноично трепереща и объркана.
Той ме погали и каза, че всичко е само в главата ми…
© Анин All rights reserved.
