Да бъдеш в хармония със себе си и със заобикалящата те среда е най-голямото щастие, което човек може да изживее тук на земята, но за да го постигне, е нужно да го заслужи със своите вяра, мисли и дела. Душевният мир се постига, когато човек намери баланс между външен и вътрешен свят. Повечето от нас осъзнават необходимостта да се справят с вътрешните си конфликти и борби, да се освободят от негативните чувства, да бъдат верни на себе си и да живеят съобразно своите принципи…въобще – да бъдат в мир със себе си. Следвайки простичкия живот, ние всъщност достигаме до сърцевината по прекия път. Намираме собствените си корени и се самоопознаваме. А себепознанието е една от основните съставки в рецептата за постигане на вътрешна хармония със себе си. Ако човек успее да разбере границите на своите възможности, ще може да действа в хармония с тях и те няма да му пречат. И ето, на този етап човек вижда, че ограничените му възможности всъщност са неговата сила. Защото освен всичко друго, чрез себепознанието той е постигнал и себеуважение – и вече не е така зависим и податлив на постоянните опити за внушения от страна на околните.
Постигането на хармония със света обаче e по-трудно и често ни се струва дори непостижимо, особено когато обстоятелствата и хората около нас не са такива, каквито ни се иска да бъдат…
Сякаш наистина има някакво противоречие в това да сме верни на себе си и същевременно да бъдем в хармония със света, който не ни харесва. Та нали именно нашите възгледи, представи и мечти се различават от заобикалящата ни действителност? Постигането на хармонията със себе си и хармонията със света са неразривно свързани и не могат да се отделят едно от друго. Няма как да бъдем в душевно равновесие, ако вътрешно негодуваме срещу живота, който живеем. Ако не можем да простим на тези, които са ни наранили и таим в себе си болка и гняв, как да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят? Когато отказваме да простим, ние всъщност мъкнем със себе си тежък товар, който с времето става все по-тежък, а смрадта от омразата и негативните чувства в нас се разраства, превзема цялото ни тяло, което ни задушава и отравя. Tака нарушава хармонията в нас и заобикалящия ни свят. Затова нека забравим всичко, което си отива . Да забравим времето, когато не се разбирахме и часовете загубени. Да откриваме как ... Да забравим въпросите, които убиват щастието и да дадем шанс нещата да потръгнат. И най-вече да простим, защото..Помислете си... Кое е човешкото? Прошката или коравосърдечието? Любовта или омразата? Изобщо що е това понятие човек? Нима слънцето не огрява еднакво всички, нима всички ние не грешим? Замислете се. Опитайте се да погледнете нещата от друг ъгъл и тогава ще разберете, че всяко нещо си има своето собствено място и предназначение. Светът всъщност е една хармонична и балансирана система, в която всяко нещо, дори и най-елементарната частица има свое конкретно съдържание, съгласувано с това на другите неща и всичко това взаимообвързано в едно цяло. Така че щом човек разбере своите плюсове и минуси и това, че те лесно се трансформират едно в друг, щом осъзнае кое е най-добро за него и какво всъщност иска, щом приеме, че всеки човек е различен сам по себе си и заслужава лично отношение, за да развива заложбите си, тогава той ще постигне както вътрешна хармония , така и със света, който го заобикаля.
© Христина Всички права запазени