Хелоуин
В тази статия, както обикновено се случва в пространството на благочестивите ми и справедливи съдии, ще бъда пространно оплют от вечно празнуващия космополит, за който истината е равнозначна на душевния му кеф. А душевният кеф на човека се състои във материализирането на прищявките му.
Той не понася или не разбира „закостенелите“ дребни предразсъдъци на консервативно настроеното население, понеже дърпат щепсела на кефа му. Така е било, така и ще бъде.
Всяка година в Северна Америка, както и във целият „свободен“ от предразсъдъци Запад се започва подготовката за празника Хелоуин през октромври. Искам да отворя една скоба и да ви кажа, че нямам намерение да описвам произхода му – установих, че никого не го е еня за езическия му произход, защото, за да те еня, първо трябва да стигнем дотам и да приемем, че не сме езичници, ама можем ли…
Да се разграничим от това, защото ако тръгнем по тая хлъзгава и наклонена плоскост, ще излязат доводите затова как съвременния Хелоуин няма нищо общо с корените на езическите традиции на келтите, а от там ще произлязат още повече спорове, а това не е никому полезно.
Интересното при тоя празник е следното – човек претендира да е различен, да е бунтар, но не осъзнава, че всички са като него, всички празнуват това безобразие (има ли нещо образно в една мумия) и са всичко друго, ала не и бунтари. Бунтарът всъщност се оказва не някой друг, а този, който не празнува тая гротеска. Защото е като игличката в купата сено.
„Айде сега, като дете не сте ли се плашили с нещо страшно?“ – Плашили сме се, но това е идвало по един съвсем естествен за детето начин, било е част от изучаването на света. То е трябвало да разбере от кое изпитва страх, защо изпитва страх, да осъзнае кое е грозно, с какво е грозното – грозно, страшното – страшно, и защо – смъртта е неестествена за него. По такъв начин постепенно, дори и да няма все още назряла чувствителност към темата за нашите покойници, детето я изгражда. И това е много важно за подрастващия човек.
На мен лично въобще не ми е забавно. Разбира се, това е защото съм закостеняла консерва без чувство за хумор! И все пак, аз не намирам нищо красиво в тоя празник, той не е празник на живота, а празник на смъртта!
Да не говорим за духовните измерения на Хелоуин и за това какъв народ сме или по-точно какъв трябва да сме като православни християни. Но от тук вече чувам възклицанията и обвиненията във фанатизъм. Ако обвинявате обаче мен, имайте предвид, че обвинявате и предците си, които са познавали само Христа и не са били и чували са вашия Хелоуин. Техният поглед е бил насочен към Възкресението и Животът, а не към смъртта и тлението.
Поради стечение на обстоятелствата живея в Северна Америка. Тук на всяка крачка има обесени мумии, обесени вещици със светещи очи или просто обесени простосмъртни. Всички мои приятели биха възкликнали вкупом, че в това няма нищо кой знае какво страшно, то е просто една игра.
А имате ли приятел, който се самоубил? Може би някои от по-консервативните ви приятели има приятел или близък, който е свалил от въжето и в момента, в който вие се „веселите“ той плаче. Може би пък вашият приятел е стискал ръката на болната си майка преди да почине, и докато вие стискате излизащи от земята кости, той ридае.
Може би братът на вашия приятел е умрял в катастрофа, а сега вие се радвате на боята наподобяваща прясна кръв и забитата в багажника отрязана глава на човек „разкрасила“ автомобила на съседа ви и докато вие се шегувате, той стене. Може би приятелят ви е плакал за баба му, която го е отгледала, и пред кръста на гроба ѝ я е жалил, докато вие поругавате кръста и се забавлявате с мъртвите сред това своего рода ново обществено гробище пред жилищния ви комплекс. Може би, може би…
„Аре бе, да не мислиш, че само ти имаш свои близки покойници“? Там е цялата трагедия. Ние сме охладнели към святото, което е паметта към ближните, нямаме никакво отношение към смъртта на роднини и приятели. Каквото било – било! Всеки живее и умира, и толкоз. Това е наистина груба езическа мисъл от която се е появил тоя “весел водевил”: ако са починали наскоро, ще потъгуваме малко и ще ни „мине“. Сложете си ръка на сърцето и се запитвайте дали е така! А ако се отнасяме така с близките си покойници, какво остава за живите?…
Александър Алексиев
© Александър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чакайте,.. ние от кога луднахме по хелоуин...по варената тиква още от прабългарите, и имаше приказка '' Страшен си, като намазан с варена тиква ...''
Та, за хелуина де,... има ли нещо общо православното християнство с това,...или изведнъж стана модернистично и смехотворно -
12 убийства по Хелоуин партита уикенда от безобидния Хелоуин - с Тексас, Калифорния, Илинойс и Ню Мексико!
-
Аз също не те познавам и се ръководя единствено и само от Божието Слово и от написания от теб текст.
Бог да бъде с теб! -
Искам да подчертая, че се ограничавам от всякакви класификации. Та аз не те познавам. Говоря от себе си. Но за мен Християнството не е идеология; християнството и безбожието са очевидно оксиморони, но Православието не е система от философски възгледи, а живот. За мен няма по-красиво нещо от Него. За мен църквата не е някаква абстракция, а част от едно Тяло, което е Христос.
Също така смятам, че православният човек е изключително, и искам да подчертая това, съпричастен и състрадателен към чуждата съдба, но не може да смесва синкретично в някаква сплав с други различни религиозни и философски идеи. Днес това се нарича икуменизъм. Това за него е чуждо и невъзможно...
Благодаря Латинка Златна! -
"И все пак, аз не намирам нищо красиво в тоя празник, той не е празник на живота, а празник на смъртта."
Поздрави! -
Ами щом попадам в графа безбожник, въпреки, че се аргументирах, добре. Християнски безбожник може. Хубаво е да сме толерантни към възгледите на останалите.
И не, няма да се върна към християнството. То е добра идеология, но само отчасти и се крепи на гнили основи. Вид изкривена истина. -
Това не ме притеснява. Важното е, че все пак все още има кой да го чете, това ме радва.
-
Съжалявам, идеята ми не беше да се превръщат коментарите в такъв вид спор, от това няма никой полза. Що се отнася до "бога" на Ботев, за който става дума в стихотворението, през тоя бог са минали не малко великани - такъв един великан е Св. Серафим Роуз. Неговият живот е буквално изстрадан. Книги могат да се пишат само за живота му. Минал е през всички Източни и Западни философии и религии. Страда в търсене на истината. Изпада в отчаяние, за да прегърне Православието. Всичко това трябва да се изстрада, другояче не може. Ако някой има интерес, книгите му са прекрасни:
http://ebooks.ucoz.com/index/knigi_na_ieromonakh_serafim_rouz/0-21
Лека вечер! -
Ми явно не е вашия, а нашия
-
Няма какво повече да добавя. Ботев най-добре го е обяснил в стиха. Самият Ботев - човек от плът и кръв, но със свръхчовешки качества. Както и Левски, и много други велики българи. Имам си и други светци, които не са само национално ориентирани.
-
Колкото до Ботев, Самовила, той извървява своя път от младежкия екзалтирано-поетичен идол на бунта "мен в сърцето и душата", до оживялата надежда и очакване от единствено милосърдния "Бог ще да ме запази" в предсмътното писмо до най-близките си!
-
Богът на Ботев не е личен Бог и не е Христос. Не може и да се нарече, че богът на Ботев е и бог. Тоя бог е намерил почва, под различна маска в синкретичния бог на Ню Ейдж днес.
-
Всъщност аз имам Бог, но както бях казвала по-рано, той е този от стихът "Моята молитва" на Ботев. Светците ми са Левски, Ботев и всички народни будители, просветители и поборници.
-
"Празник" на еретиците! Трябва да го презираме.
-
Аз не говоря упадъка на поп-културата. Упадъкът на поп-културата, а тя не е била никога кой знае колко възвишена, нали все пак е за масовия човек, е вследствие на нашия духовен упадък. Що се отнася до наивитетът, за който говориш, смятам, че това е отново егоистично. Човек може да каже: "аз нямам Бог", но да го търси, да страда, за да намери Бога. Но да кажеш: "няма Бог" е напълно грешно. Няма нужда да доказваме нещо, всичко е написано. Затова е и написано. Има и толкова много в Св. Отци и житията на светиите. Какви великани на мисълта е имало и все още има и винаги ще има! Не можем ние пък да бъдем толкова наивини, че да смятаме тях за наивни, нали така?...
Благодаря ти Руми! -
Как да се изходя,...Не обръщаме ли прекалено голямо внимание на хелоуина, като религиозен празник,.. нали уж всички сме православни християни. Има ли значение къде живееш, в БГ, Русия,Занзибар или в Иран,...ако си християнин почиташ християнските празници, иначе е един обикновен делничен ден.Какво толкова се прехласваме...
Кога ядем тиква, варена, печена,... когато има ,в зимните дни... -
Съжалявам ако съм хвърлила сянка върху религиозните чувства на присъстващите тук. Включих се единствено за да изразя възмущение от упадъка на днешната поп култура, но разговора се насочи в непредвидена посока. Истината е, че по някои теми моите разбирания съвпадат с религиозните - като моралната деградация на днешният свят.
-
Прочетох есето ти с голям интерес, прочетох и коментарите... Радвам се, че има здравомислещи хора, все пак! Винаги съм се чудела, защо хората, наричащи себе си Християни, допускат подобни компромиси като Хелоуин например. Аз също не живея в България и всяка година по това време изпадам в потрес от тукашните "християни", които едва ли са чували призива на Христос: "Аз съм пътят, и истината и животът..."
Поздравявам те за написаното! -
Няма дявол. Всичкото зло идва от човека. Дяволът е само извинение.
Александър, и аз имам опит, не е като да нямам. Именно той ми позволи да излезна от матрицата на религията. Иначе с наивитет не става. -
Самовила, това е лично Ваше мнение. Наистина живея в чужбина, но съм вярващ човек от дълго време. Имайте предвид, че обобщението ви е неуместно, защото генерализирате религията, сякаш е едно. Ала тя не е едно. Човек може да се превърне във фанатик, разбира се, но това значи, че не познава Православието обикновено. Всичко в тоя живот изисква опит, изисква да изстрадаш тоя опит, за да можеш адекватно да прецениш неговата истина. Никого не можеш да накара да вярва, но за мен истината на Христос е безусловна. Минал(и) сме през много учения през 90-те, знаеш, много от тях приличат на красиви блюда отвън, а вътре... Това установих за себе си. За мен не може да има друга истина, освен Христа.
-
Мене ако питате по-голяма анестезия от религията няма. Но и аз бях донякъде православен фанатик едно време. Човек като е в чужбина като чели е по-склонен да се капсулира, за да не се претопи културно. Така, че те разбирам, Александър.
-
Аз съм категорично против и си нося последиците. Най-близките ми хора искат да са в крак с модата, но не са православни. А знаем, че на двама господари не може да се служиш...Що се отнася до Кукерите, нещата са подобни - гонене на зли духове. За Хелоуин четем: "Празнуването на Хелоуин датира от предхристиянски времена сред келтските племена в Британия, Ирландия и Северна Франция. Тези езичници вярвали, че физическият живот е роден от смъртта. Поради това те отбелязвали началото на „новата година“ през есента, в навечерието на 31 октомври и през деня на 1 ноември, когато, както смятали те, започвал сезонът на студа, тъмата, разложението и смъртта. Наставлявани от техните свещеници, друидите, хората загасяли всеки огън в огнищата и всяка светлина и наставала тъмнина. Според езическата келтска традиция, душите на умрелите влизали в света на мрака, разрухата и смъртта и се съединявали напълно със Самхейн, Господарят на смъртта, който можел да бъде умилостивен и удовлетворен чрез изгаряне-"
-
Напълно подкрепям написаното от теб, Александър! Човек се анестизира чрез забавления, предпазва се от истинските, съкровени чувства, защото не умее да се справя с тях, със себе си. Опитва се да прогонии страха чрез присмех, опитва се да преодолее това, което го измъчва с пренебрежение, вместо да погледне навътре и да подреди душата си! Без Бог това не се получава! Без Бог все повече се оприличава и вътрешно, и външно на неговия противник, както в случая с Хелоуин!
-
Бе те тук масово го празнуват Хелоуинa, а ти там - не. Ще те нарочат, че не се вписваш. Карай по-весело и не чак толкова сериозно. Верно, че е тъпо чак къщата да си декорираш. Във Франция пък зимата провесват дядо мразовци от всеки балкон и комин. Е, не могат да стигнат американците, но и при тях има смешни случаи на съревнование в декорациите.
А относно разреза с Християнството - ние пък тук си имаме кукери и те също се празнуват въпреки, че са езически обичаи! -
Благодаря Ви за коментарите! Аз също спрях да пиша по темата какво представлява истинският Хелоуин, откъде се заражда, езическите му практики и т.н., защото наистина не мисля, че има някакъв смисъл. Хората не разбират вероятно, че духовната реалност съществува. Напълно съм съгласен с Квазар - Хелоуин (в днешния му комерсиален и отвратителен либерален вид) е пълна противоположност на Христовото учение. Имам съсед, който не може да се определи какъв е, но се счита за християнин - обясних му защо не празнувам, защото виждам, че и той си е "декорирал" къщата. Отговори ми, че един вид го прави за ближния, за съседа! Точно тоя отговор не очаквах... Казвам му: "А дали Христос би празнувал Хелоуин?"
-
Поздрави за есето. Наистина за жалост в днешното общество темите за истинските скръб и смърт са изтикани в ъгъла. Същите зрелища ни поднасят и в съвременните екшъни и крими сериали, които стават все по-гнусни и гротескни с всеки изминал ден и по този начин се притъпява нашата чувствителност към пошлото, безвкусното и шокиращото и вече нищо не е в състояние да ни учуди/ шокира. Така, че трябва да противодействаме по някакъв начин на все абсурдната поп култура, която ни залива отвсякъде, иначе сме изгубени. Защото всичко това не е случайно - специално е направено да ни действа негативно на психиката не знам поради какви пъклени подбуди.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
без тикви и украси... / из американски мъдрости /