Хероин по кожата, хероин във вените, хероин в кръвта. Хероин в сърцето. Животът ми е хероин. Един постоянен прилив на чувства и емоции. Не мога без тях. Задушавам се когато ги няма. Искам още, не искам никога да спирам. Пристрастена съм към емоциите. Искам да се затворя някъде и да не усещам, но не мога, защото всяко затваряне изсушава сърцето ми. Чувствам се лишена от живот. Емоции, щастие, лъжи, тъга. Искам всичко, искам го. Не мога да бягам.
Дълбоко в сърцето си държа скрити емоции, които искам да изкажа, но ме е страх изказвайки ги да не се подхлъзна.
Ще ме обичаш ли ако падна и забравя какво е хероинът на живота ми? Ще мога ли да съм ти полезна, ако в мен няма този хероин, от който и ти се нуждаеш? Не те ли е страх, че нищо няма да е същото?
Страх ме е, че един ден ще се събудя и ще съм забравила спомена за теб. Страх ме е, хероинът по теб да изчезне от вените ми. Може би няма да има утре, ако стане така. И какво????
Той поражда още повече въпроси. Изгражда демони в мен, които ням ...