Тежката мисъл, че животът има начало, следователно има и край, често ни подтиква да действаме прибързано и необмислено. Всеки иска да е опитал от всичко, което предлага светът, да е изживял всичко, което може да бъде изживянo, да се е усмихвал, да е прегръщал някой, да се е радвал на лъчите на слънцето поне веднъж преди да се слее с небитието. Заради самото чувство, че сме гонени от смъртта, нашето подсъзнание крещи "Граби с пълни шепи от живота, защото някой ден няма да можеш!".  Възрастните хора често успокояват нас, по–младите с думите: "Спокойно, животът не свършва на Х години." Учат ни да бъдем търпеливи и предвидливи, да планираме бъдещето си и да го градим стъпка по стъпка. Всичко това звучи наистина разумно, но никой не знае кога точно ще свърши животът му. За някои животът наистина свършва на Х години, даже по-рано. Глупаво е да си повтаряш неща от рода на "Сега не е подходящият момент да следвам мечтите си, а да правя кариера.", които са били набивани в главата ти от самото ти раждане. Глупаво е да притъпяваш устрема си да бъдеш щастлив като не изпълняваш това, което ти носи радост, защото "не му било дошло времето". Ако имаш хоби, което харесваш, всеки момент да му се посветиш е подходящ, ако има човек, който обичаш - всеки момент е подходящ, за да си с него. Именно нещатa, направили те щастлив, оставят ярък спомен в паметта и те оставят с мисълта, че си имал пълноценен живот, а тези неща не питат време ли е или не е. Може всичко казано дотук да се стори нередно на по-зрелите от мен, но съм сигурна, че и те на моите години са искали, много от тях сигурно все още искат, да изживеят максимално дните си. У всеки един от нас се таи едно чувство като на току-що прогледнало дете, желаещо да докосне и опита всичко и в това няма нищо нередно. Мнозина сигурно често си повтарят реплики от типа на "Твърде прибързано направих решението си", но трябва да знаят, че, ако навремето са били доволни от постъпката си, няма смисъл да се разколебават в настояще, а пък тези, които съжаляват за пропуснатия шанс – че нататък в съществуванието им винаги ще изникват нови и нови възможности, от които да се възползват. Така че, според мен, такова понятие като "подходящ момент" не съществувa. Всичко се свежда до вътрешното усещане у човека дали това, което върши е редно или не и дали му носи щастие. Колкото до времето, то никога не е достатъчно - така че взимайте всичко, което животът ви дава.