Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата.
Елементарно, но факт, хората с фина душа умират млади! Без звук – с мълчалива усмивка...
Идеалисти! Смешници...
Колекционери. На посоки и мисли, на усмивки, тъга и сълзи.
Те търсят, събират, попиват всяка жлъчно изпусната дума, иронична нотка, изтърван саркастичен жест.
А вечер – пият. Сами! Сред толкова пътища кръстосани се търсят в дъното на чашата.
Учудващо, но те не умират от глад, макар че се хранят с чужди емоции. Черният им дроб е дяволски издържлив, за да може да поема още и още. След като изпепели устните, течността се стрелва като високоволтова дъга надолу. Гърлото се свива в няма агония, но това не е краят. Бъбреците безупречно отработват всичко - от безоловен бензин до най-чистата болка. Забравил основната си функция, мозъкът, пищейки забравя да предпази разсъдъка и да изключи тялото.
Интересно, но казват, че изкуството е изковано ...