20.03.2013 г., 10:57 ч.

Хората с фина душа умират млади 

  Есета » Лични
2845 1 6
1 мин за четене

Хората с фина душа умират млади

 

„Аз съм чужда радост прегръщал

и съм плакал – заради чуждия смях!”

                                      Е. Димитров

 

  Обикновено сърцето издънва нещата.

  Елементарно, но факт, хората с фина душа умират млади! Без звук – с мълчалива усмивка...

  Идеалисти! Смешници...

  Колекционери. На посоки и мисли, на усмивки, тъга и сълзи.

  Те търсят, събират, попиват всяка жлъчно изпусната дума, иронична нотка, изтърван саркастичен жест.       

  А вечер – пият. Сами! Сред толкова пътища кръстосани се търсят в дъното на чашата.

  Учудващо, но те не умират от глад, макар че се хранят с чужди емоции. Черният им дроб е дяволски издържлив, за да може да поема  още и още. След като изпепели устните, течността се стрелва като високоволтова дъга надолу. Гърлото се свива в няма агония, но това не е краят. Бъбреците безупречно отработват всичко - от безоловен бензин до най-чистата болка. Забравил основната си функция, мозъкът, пищейки забравя да предпази разсъдъка и да изключи тялото.

  Интересно, но казват, че изкуството е изковано в море от точно тази болка. Защото всеки път, когато си наранен - нещо в теб умира. И някъде, за някого се ражда нещо красиво. В такъв случай, защо да не умреш и хиляди пъти, заради чуждото щастие?!

  Обатнопропорционалността е голяма работа!

  Иронично е, че пиша за неща, които не разбирам във формата на някакво сладникаво и тъпо самосъжаление.

  Дори смачкана и изцедена като парцал, душата не е тази, която ще те предаде.

  С нежни и хладни пръсти, един ден кръвта няма да може да се пребори с отровата и тя ще достигне...

  Сърцето... Без излишна драма то ще се пръсне - разливайки цялата събрана в него любов.      

  Ей, ти!

  Дето четеш! Усмихни се, защото някой, някъде е умрял заради тази твоя усмивка!

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??