Ready_4_whatever (Филип Филипов)

"София - мой малък Лондон..."

Тъй то - лЕто 22(дваесе и второ).
Петльовден. Събуждам се възторжен от панелната рапсодия в съседната кутия.
Зимна феерия.
Навличам шапка, шал ръкавици, ботуши, апрески, маска, противогаз, криолина и излизам.
Както казах - зимна феерия. ...

Ready_4_whatever

Есета

2022-02-06T13:43:01+02:00 1K

Живот за смисъл - или обратното...

В тая малка, тясна ключалка, в която си вперил целия си живот...
Стоиш и чакаш.
Него.
Нея...
Слушаш. ...

Ready_4_whatever

Есета

2022-01-26T21:42:53+02:00 1.5K

За простите времена

Там ,
където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там,
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там, ...

Ready_4_whatever

Поезия » Свободен стих

2021-02-28T07:12:53+02:00 815 1 3

Цената на истината

Цената на истината е:
Няколко разместени стави.
Три - четири скандала с най-близките, (откъдето няма завръщане).
Куп кила изпуснати в безсъние.
Едно, две умирания, от които мислиш, че си възкръснал. ...

Ready_4_whatever

Есета

2021-02-16T18:57:10+02:00 1.6K 1 1

За мъжете - накратко

Всички мъже сме еднакви - примати.
Драпаме си мишниците.
Е*е ни се винаги.
Искаме мусака и да пърдим на воля.
Лъжем наляво - надясно. ...

Ready_4_whatever

Есета

2021-02-09T08:04:28+02:00 1.3K 13

Когато небето ти е граница

Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

2021-02-02T08:29:23+02:00 877 2

Изповед

- Здравей.
- Здрасти.
- Представи се, разкажи нещо за себе си.
- Казвам се... абе няма значение... можеш да ми викаш Никола днеска. Имената никога не са важни, нали?
- Добре... Как си, Коле? ...

Ready_4_whatever

Проза

2021-01-31T09:51:24+02:00 800 1

Мечтите винаги умират в мълчание

Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...

Ready_4_whatever

Есета

2021-01-24T07:19:57+02:00 2.1K 2 4

За жена се страда само едно денонощие

За жена се страда точно -
двадесет и четири часа!
Двадесет и четири фаса -
кутия и малко демек...
Двадесет и четири водки - ...

Ready_4_whatever

Поезия

2021-01-19T09:25:45+02:00 876 2 2

Забравеното минало

На Шипка е тихо.
Черквата вдясно, двойният кръст, златни кубета.
Горе е тихо
и почти няма нищо за гледане.
Малко сме - ...

Ready_4_whatever

Поезия

2021-01-02T18:27:09+02:00 719

Новогодишно

Пук - пук - 13 останаха.
Пук - пук и една раничка в почти сантиметър.
Пук за - обичам те.
Пук за - боли!
Да пукна - щрАкни ме с пръста си ...

Ready_4_whatever

Поезия

2021-01-01T20:05:12+02:00 706

На майка

Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...

Ready_4_whatever

Поезия » Бели стихове

2020-12-29T11:12:04+02:00 1K 1 1

Забравени залези

Жадно, човекоядно нощта прегриза гърлото на деня.
По небето за секунди се плисна алената карантия на залеза...
Тъмна кръв по бялата шия на безкрая пълзеше.
Кулминация - залез!
Въздухът трепти. ...

Ready_4_whatever

Есета

2020-12-09T20:54:11+02:00 1.1K 2

Упътване към Рая

Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-12-04T16:16:04+02:00 933

За нуждата от обичане в мръсния град

От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-12-01T12:00:41+02:00 768 1

Разстояние до любов

Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините – ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-11-29T18:48:17+02:00 1.5K 1

Носталгия по лятото

В дъната на празни бутилки,
Търсим истини някакви.
Усмивки през зъби изстискани
И реещи погледи от спомени всякакви.
Вероятно е слънчево някъде в Рая ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-11-29T03:22:50+02:00 763

Безполезности

Научих се на толкова много.
Мога да ти сготвя вкусна, вредна храна.
Мога да ти масажирам краката.
Да ти покажа кварталните улички, по които да избегнеш задръстванията в големия град.
Знам къде са най-вкусните дюнери и къде стоят катаджиите. ...

Ready_4_whatever

Есета

2020-11-22T08:36:44+02:00 1.5K 2 14

Криза по време на пандемия

Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-11-15T20:16:36+02:00 735 1

Щастие по време на апокалипсис

Проверявал съм пулса на хора в недобро състояние.
Вкопчени здраво в тоя глупав живот....
Едно услужливо извръщане –
преглътнат шамар, разбито лице,
сърце за поправка и споделен със всички развод. ...

Ready_4_whatever

Есета

2020-11-13T09:55:13+02:00 1.8K 9

За един бивш 1 Ноември

1-ви Ноемрви - ден на народния будизъм!
В една стара, стара страна, през 9 пожарни в 10-та, живееше един древен 'велик' народ.
Дали поради страх от Вируса, дали заради собственото си невежество, този народ страдаше от късогледство.
Късогледство, породено от обществена тъпота, съчетана с липсата на и ...

Ready_4_whatever

Есета

2020-11-12T19:34:15+02:00 1.4K 3

Мисли

Хаосът, поражда ред.
Не си носете новите маски, момчета.
Ще падате ходейки, ще умирате в сън.
Това, което харесват у нас жените, момчета, са вдигнатите глави, изправенят х*й и присъствието на гръбнак.
Щамът Андромеда е мит, министрите станаха курви, курвите станаха инфлуенсъри... ...

Ready_4_whatever

Есета

2020-11-10T10:06:06+02:00 1.8K 1 5

Цената на щастието

Растат ми годините.
По брадата си, виждам среброто от изживяното щастие.
Около очите ми всяка бръчка се смее пияна от спомени, обещания и едно преживяно разпятие...
Дори не е тъжно, дори не мълчи небето - облак прегърнало.
"Завинаги" винаги тихо, услужливо скимти в килера на сладкото минало. ...

Ready_4_whatever

Поезия

2020-11-06T06:49:51+02:00 767 3 2

За цигарите, които не ни стиска да споделим

Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно ...

Ready_4_whatever

Есета

2019-07-11T20:04:24+03:00 1.4K 1 1

Съжалявам

Съжалявам за отношенията след сношения, които съм пропуснал.
За недопушените цигари и недопитите чаши (последните не са толкова много).
Съжалявам за разбърканите мисли и разместени спомени.
Знам, изпуснал съм си някъде усмивката.
Съжалявам и за лъжите, които не съм казал.... ...

Ready_4_whatever

Есета

2019-06-02T23:53:27+03:00 1.6K 1 2

За приложната физока и надеждата

В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...

Ready_4_whatever

Есета

2019-05-26T17:30:23+03:00 1.5K 3 2

И всичко е точно

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

2019-05-21T16:15:54+03:00 1.1K 2

(Не)грешен

Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...

Ready_4_whatever

Поезия » Свободен стих

2019-05-16T10:33:53+03:00 1.1K 3 1

Взаимоневъзможности

Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...

Ready_4_whatever

Есета

2019-05-15T22:05:35+03:00 1.6K 3 3

Единственото, от което се нуждаеш

Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2019-05-11T18:33:43+03:00 1.8K 4

"Няма нищо по-хубаво от лошото време"

Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...

Ready_4_whatever

Есета

2019-05-09T11:00:21+03:00 2.1K 1

Любов по време на баня

Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2019-05-08T10:56:45+03:00 1.6K

За едно катерене и няколко умирания

Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...

Ready_4_whatever

Проза

2018-10-29T11:11:38+02:00 1.2K 2 2

Когато си на 30

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...

Ready_4_whatever

Есета

2018-10-14T12:35:03+03:00 1.8K 6 9

НаМенеСи

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...

Ready_4_whatever

Поезия » Свободен стих

2018-10-09T01:17:57+03:00 1.2K 2 3

Сегашно незавършено

Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...

Ready_4_whatever

Есета

2018-10-02T22:34:43+03:00 1.5K 1 4

Пролет през Септември

Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...

Ready_4_whatever

Есета

2018-09-27T12:53:32+03:00 1.6K 1

Падаща звезда

Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2018-09-18T16:20:54+03:00 1.5K 1

Щастието е само дума

Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си. ...

Ready_4_whatever

Есета

2018-09-11T23:29:42+03:00 2.1K 4 6

Сърце за рекламация

- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2018-07-29T11:07:18+03:00 2.2K 1 2