3.08.2007 г., 15:12 ч.
Хотел ли?
1615
0
1
2 мин за четене
Хотел ли?
Най-зле съм се чувствал, когато в командировка, съм отсядал в луксозен хотел. Сякаш там самотата се преекспонира стотици пъти, защото съм в една прекрасна обстановка, която обикновено няма с кого да споделя, обгрижван съм от анонимен персонал от хора с табелки на ревера и нищо повече, намирам се в пъстро общество от напълно непознати хора, които често не са дошли тук просто за да преспят, като мен, без да се чувствам част от него. В голяма степен, умирам от напудрена скука.
Тогава най-силно се усещам, като стара порутена къща в приказна долина, до висока планина, до която тече пенлив поток, която изоставена от приоритетите на времето се саморазрушава от собствената си тежест и липсата на огън в огнището й. Въпреки това руините й, имат много по-голяма стойност, защото сочат мястото, където се е живял истински живот, а както е казал мъдрецът: „Където е текло - пак ще тече!", за сметка на новите сгради на хората, които по-скоро приличат на гробища - пригодени да съхраняват напразно съществуване.
Когато влезеш в истинска къща, винаги го правиш с усещане за почит и страхопочитание, а малко след това си като у дома си. Уютът й разтваря душата ти в пълна хармония. Всичко, което потърсиш, е на мястото, където очакваш и създава усещане за разбиране и добронамереност.
В другите си като в хотел, където не те напуска тревогата, че въпреки удобствата, ако не си платиш - си на улицата. Едното е мястото, където живееш и се вдъхновяваш, другото - където си почиваш от безвремието.
Късметът, всъщност е моментно придобита, нечия, излишна енергия. Тя има смисъл не просто да я използваш, а да ти помогне да реализираш собствената си енергия до степен, че тя да стане излишна за теб и да я предоставиш под формата на късмет на друг, който има същата нужда.
Понякога си мисля, че съм ловец на излишна енергия, която предоставям под формата на късмет на хората, които харесвам. Нещо като събирач на билки, но в духовен смисъл, който събира полезното от множеството човешки дейности и им го връщам пречистено.
За съжаление хората все по-малко се замислят за това, кое от дейностите, които извършват е вредно, полезно, ценно или безполезно. Досещат се когато е обикновено много късно.
Човек достига до смисъла на живота, едва когато се научи да открива символиката в нещата, които се случват в момента на тяхното проявление. Вместо това, те тълкуват единствено тяхното влияние върху собствените си интереси.
Хората престанаха да приемат душата си, като Дом, гледайки на нея, като на хотел. Рано или късно, обаче, някой им дава сметката и ако не могат да си платят биват изгонвани от там.
Тогава най-силно се усещам, като стара порутена къща в приказна долина, до висока планина, до която тече пенлив поток, която изоставена от приоритетите на времето се саморазрушава от собствената си тежест и липсата на огън в огнището й. Въпреки това руините й, имат много по-голяма стойност, защото сочат мястото, където се е живял истински живот, а както е казал мъдрецът: „Където е текло - пак ще тече!", за сметка на новите сгради на хората, които по-скоро приличат на гробища - пригодени да съхраняват напразно съществуване.
Когато влезеш в истинска къща, винаги го правиш с усещане за почит и страхопочитание, а малко след това си като у дома си. Уютът й разтваря душата ти в пълна хармония. Всичко, което потърсиш, е на мястото, където очакваш и създава усещане за разбиране и добронамереност.
В другите си като в хотел, където не те напуска тревогата, че въпреки удобствата, ако не си платиш - си на улицата. Едното е мястото, където живееш и се вдъхновяваш, другото - където си почиваш от безвремието.
Късметът, всъщност е моментно придобита, нечия, излишна енергия. Тя има смисъл не просто да я използваш, а да ти помогне да реализираш собствената си енергия до степен, че тя да стане излишна за теб и да я предоставиш под формата на късмет на друг, който има същата нужда.
Понякога си мисля, че съм ловец на излишна енергия, която предоставям под формата на късмет на хората, които харесвам. Нещо като събирач на билки, но в духовен смисъл, който събира полезното от множеството човешки дейности и им го връщам пречистено.
За съжаление хората все по-малко се замислят за това, кое от дейностите, които извършват е вредно, полезно, ценно или безполезно. Досещат се когато е обикновено много късно.
Човек достига до смисъла на живота, едва когато се научи да открива символиката в нещата, които се случват в момента на тяхното проявление. Вместо това, те тълкуват единствено тяхното влияние върху собствените си интереси.
Хората престанаха да приемат душата си, като Дом, гледайки на нея, като на хотел. Рано или късно, обаче, някой им дава сметката и ако не могат да си платят биват изгонвани от там.
„Прогонен от дома!" - очевидно придобива истински смисъл като: „Прогонен от душата си!"
„Семейство" - „Хора в една душа".
„Даването е обич, а взимането - благодарност, когато е израз на любов."
Любимо
„Семейство" - „Хора в една душа".
„Даването е обич, а взимането - благодарност, когато е израз на любов."
Любимо
© Любимо Минков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Познато. И съм съгласен на 100
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
