Джон Бънян (1628 – 1688 г.)

Ако се запознаем с личността на Джон Бънян, темите за страданието, любовта към истината и успеха (дефинирани от критериите на Божието царство) съвсем естествено ще изникнат в съзнанието ни. Страданията съпътстват знаменития писател и проповедник през целия му живот. Биографията му разкрива почти едновременната смърт на майка му и сестра му; свидетелства за военната служба в разгара на неговата тийнейджърска скръб; предава тъгата на младия баща Джон от откритието, че първото му дете е сляпо; разказва за депресията и духовната тъмнина през ранните години на брака му; за смъртта на първата му съпруга, която го оставя с четири малки деца; за дванадесетгодишния затвор, който го отделя от семейството и църквата му; за постоянния стрес и несигурност от преследване;  за болестта и за смъртта му.

В следващите редове обаче нямам намерение да предоставят подробен разказ за живота на Джон Бънян. В следващите редове ще поставя само един незначително малък акцент върху цената, която знаменитият англичанин плаща, за да отстоява своите убеждения. И така, първото нещо, което трябва да знаем е, че тази цена може да бъде измерена с мерната единица за време – година. Дванадесет единици лишаване от свобода.

За да научим малко повече за тази цена, ще трябва да се пренесем в 17-ти век. Един обикновен ден от 1672 г., в град Бедфорд, намиращ се на около петдесет мили северозападно от Лондон, вратата на бедфордския затвор се затваря зад гърба на Джон Бънян. Той вдишва дълбоко въздух. Най-после е на свобода, след като е прекарал последните дванадесет години в затвора.  Обитавал е тясната килия на местния затвор, поради обвинение в „най-тежкото престъпление“ – проповядването на Благата вест за смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос.

Интересно е да знаем, че дванадесетте години лишаване от свобода са „доброволен“ избор на получилия популярност неук, британски, баптистки пастор, който е автор на най-разпространената християнска книга през цялата човешка история (след Библията) „Пътешественикът от този свят до онзи“. Във всеки един момент от тези дълги години, Бънян има реална възможност да излезе на свобода. Нужно е да изпълни само едно „малко“ условие. Бившият бакърджия трябва само писмено да обещае, че няма да проповядва вестта за Христос.

Именно тук се появява основният проблем. Бънян намира това условие за неизпълнимо. Той предпочита да умре в тъмницата, но не и да застане срещу съвестта си. Думите, с които Божия служител заявява своя избор отекват през годините, имайки предвид, че от тях струи силата на платената цена: „Как мога да обещая, че вече няма да проповядвам Божието Слово! Никога докато съм жив! Щом получа свобода, ще почна да изпълнявам възложената ми от Бога длъжност.“

И той остава заключен. Задържан в един от най-лошите затвори на кралството, който представлява две килии и малък двор, заобиколен от река. Понякога през нощта в двете малки килии са затваряни 60 човека – повечето арестувани за убийство или мошеничество. През всичките онези безкрайно дълги дни Джон е разкъсван от скръб. А скръбта става нетърпима, когато семейството му идва на посещение. Боли го от желанието да се прибере у дома, но е безутешен най-вече заради невъзможността да се погрижи за най-голямата си дъщеря – сляпа по рождение.

Независимо от тежестта на изпитанието обаче проповедникът вижда с очите на вярата смисъла на житейските трудности, пред които е изправен. По този повод той споделя: „Никога в живота си не можах да вникна в Божието Слово толкова добре както сега. Някои думи, в които по-рано не можех нищо да видя, сега като съм в това състояние и на това място, светят за мене. Тук съм имал много сладки видения за прощаване на греховете и пребъдването ми при Исуса в онзи век. Ах, Сионската гора, небесният Ерусалим, безчисленото събрание на ангелите и Бог съдията на всичките, духовете на праведните, които са стигнали съвършенство в Исус Спасителят! Ах, колко мили са ми те, откакто съм тук, на това място! Тук съм видял онова, за което знам, че докато съм на този свят, няма да мога да изразя. Видях истинността на думите „Когото любите, без да сте Го видели, в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост.“

Срещата с Бънян и опознаването на неговото творчество засилва усещането, че страданието е нормален, полезен и съществен елемент в християнските живот и служение. Напомнят за автентичността на онзи момент от зората на църквата, в който Павел и Варава насърчават вярващите в Листра, Икония и Антиохия с непопулярното послание: „… през много скърби трябва да влезем в Божието царство“ (Деяния на апостолите 14:22).

За да разберем страданията на Бънян, ще трябва да влезем в контекста на религиозните и политически събития от онзи период. Джон е роден в Елстоу, в непосредствена близост до град Бедфорд, Англия, през 1628 г. – през същата година, в която Уилям Лод става лондонски епископ по времето на крал Чарлз I. Връзката с епископ Лод е важна, защото той, заедно с Карл I, се противопоставя на реформите в църквата в Англия – реформи, желани от пуританите, които копнеят да видят църквата „пречистена“ с библейската истина.

Когато Оливър Кромуел взима властта, една от основните му цели е да осигури религиозна свобода за пуританите. След смъртта на Кромуел през 1658 г. обаче политическата ситуация се променя и властта се обръща срещу неконформистите, сред които е и Джон Бънян. Това поредно политическо сътресение води до инициативата на английското правителство да забрани проповедите на хора, които не са регистрирани със званието „пастир на англиканската църква“. И Бънян попада под ударите на закона, защото не признава изискването на управляващите Евангелието да бъде споделяно само от „лицензирани“ проповедници.

И именно тук се случва нещо изненадващо. Страданието в затвора вместо да пречупи проповедника, поставя в сърцето му семе, от което израстват красиви плодове – плодове, които и до днес продължават да носят уханието и вкуса на небето. Престоят на Бънян в затвора затвърждава призванието му като писател – творбите, които оставя на следващите поколения (над 60 книги), са най-голямото му завещание. За най-популярната му книга „Пътешественикът от този свят до онзи“ Джордж Уайтфийлд казва следното: „Мирише на затвор. Написана е, когато авторът е заключен в затвора в Бедфорд. Божиите служители никога не пишат и не проповядват толкова добре, колкото когато са под кръста. Тогава върху тях почива славата и Духът на Христос.”

Плодовете на страданието виждаме и във факта, че в годините на затвор любовта на Бънян към паството му нараства; в засилването на увереността му, че Бог е суверен, Господар над всички страдания и тежки обстоятелства, и че Той има грижата безопасно да прибере Своя народ у дома; в задълбочаване на доверието му в Библията като Божието Слово.

Когато най-сетне излиза от затвора Джон Бънян е променен. Толкова променен, че огнените му проповеди привличат в малката селска църква, в която служи, много хора от далечни места. Най-великият пуритански богослов и съвременник на Бънян Джон Оуен, смирено заявява, когато е запитан от крал Чарлз, защо той, велик учен, отива да чуе необразован проповедник-бакърджия: „Бих желал да разменя цялото си образование за силата на бакърджията да докосва сърцата на хората.“

Ако се запознаем с личността на Джон Бънян, ще установим и още нещо интересно – животът на проповедника-бакърджия съответства на чудното описание на Християн, главният персонаж от „Пътешественикът“.  Той започва своето странстване от тинята на отчаянието и завършва приключението на живота си с тържествено влизане във вечното Царство на славата.