Николаус Лудвиг фон Цинцендорф (1700 – 1760 г.)

На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер, свещеник августинец, магистрат по свещено богословие, „от любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране“ – както сам разкрива мотивите си бъдещият реформатор – поставя 95 тезиси на входната врата на витенбергската катедрала „Вси светии“. Лутер цели с популяризирането на тезисите да предизвика дебат по въпроса с папските индулгенции; но това, което постига с действието си надминава и най-смелите очаквания на свещеника. Той не само разтърсва църквата изоснови, но и последвалото движение се превръща в един от крайъгълните камъни в историческото, религиозно и културно развитие на Европа и света.

За съжаление, почти два века след като Лутер публикува своите 95 тезиси, протестантизмът вече е влязъл в коловоза на удобната религия и е изгубил съществена част от привлекателната си сила. Институциите и догмите са на път да задушат„възкресенските“ пориви на Реформацията. Протестантството е в криза. Тежка криза, но не за дълго. На историческата сцена се появява пиетисткото движение, което раздвижва църквата. „Практиката на благочестието“ (от думата благочестие произлиза терминът „пиетизъм“), която акцентира върху молитвата и четенето на Библията за сметка на догмата, изпълва отново протестантството с живот. Пиетизмът се разпространява бързо в цяла Европа.

Разбира се, пусналата дълбоки корени религиозната система не може да съжителства с живата вяра и на много места започва гонение срещу поддръжниците на новото движение. В Моравия и Бохемия (съвременна Чехия) Католическата църква извършва репресии спрямо пиетистите (в тези две области пиетистите са наследници на традицията на „Чешките братя“, които са последователи на Ян Хус) и те са принудени да избягат в протестантските райони на съседна Германия. Ето така някои от бегълците получават изключителната възможност да се заселят в земите на богат млад владетел на име граф Николаус Лудвиг фон Цинцендорф.

Граф фон Цинцендорф е роден в австрийско благородническо семейство. Отгледан от баба си Цинцендорф проявява ранна склонност към въпросите свързани с вярата и богословието. Като кръщелник на П. Дж. Спенер (един от идеолозите на пиетисткото движение) той е отгледан в силна пиетистка традиция. Докато е ученик в град Хале (значим център на пиетизма в Германия), младият граф, заедно със свои съученици, се врича в каузата да достигне с Евангелието хора от други страни. Групата от съмишленици приема името „Орден на синаповото зърно“. Николаус прегръща мисионерската визия за живота си след като се запознава с Бартоломю Зигенбалг, немски мисионер, който впечатлява младия граф с истории за далечни земи, народи и култури. 

Когато завършва училище граф Николаус Лудвиг фон Цицнецендорф започва да изпълнява обществените очаквания към човек с неговия благороднически ранг. Заживява в Дрезден, където става съдебен съветник на краля. Посвещението към идеите на „Ордена на синаповото зърно“ обаче не му дава мира. Николаус купува от баба си имението Бертелсдорф, надявайки се да създаде християнска общност, която да бъде формирана от представители на преследвани религиозни групи. И съвсем скоро в имението се появяват първите заселници. Десет моравски протестанти, бягащи от преследванията, които се разрастват в родината им, намират сигурно убежище в земята на граф Лудвиг фон Цинцендорф. Те стават първите жители на новосформираното селище Хернхут – „Господна стража“.

Поради енергичното проповядване в енорийската църква в Бертелсдорф и заради вестта, че имението е място, на което има защита от религиозни преследвания, населението на този „малък град“ бързо достига 300 души. И животът в новото селище започва да кипи. Развиват се много добри практики, но се появяват и раздори. За да бъде възстановен реда, младият граф изработва „Братско споразумение“, което членовете на Хернхут са длъжни да приемат като правило за мирно функциониране на общността.

Хернхут скоро става град за пример, в който „синаповото зърно“ на мисионерската визия се разраства с бързи темпове. Моравските братя започват да изпращат мисионери на много места по света. Първо на остров Свети Тома, колониално владение на Дания. След това хернхутери проповядват в земите на Америка, Африка, а после в Прибалтика, където основават свои общности, съдействат за превеждането на Свещеното Писание и оказват значително влияние върху религиозния светоглед на хората.

Николаус и Моравските братя са едни от първите мисионери, които опитват да достигнат северноамериканските индиански племена с Благата вест за Божия Син Исус Христос. Много интересна случка от този период разкрива причината за успеха на хернхутерите сред местното население. Един ден Николаус пита новопокръстен червенокож как е повярвал в Господ Исус. Отговорът на индианеца прави дълбоко впечатление на графа: „Веднъж в селото ни дойде проповедник, който ни каза че има Бог. Попитахме го: „Мислиш ли, че сме толкова невежи и не знаем, че има Бог? Върни се там, откъдето си дошъл!“ Тогава дойде друг бял човек. Той каза: „Не трябва да крадете. Не трябва да лъжете. Не трябва да се напивате.“ А ние му отговорихме. „Глупако. Мислиш ли, че вече не знаем това?... И... Я кажи, има ли по-големи крадци, лъжци и пияници от вашите бели хора?“ И този проповедник също си отиде. Но после дойде Кристиан Хенри в нашето село. Той ни разказа за един могъщ Господар на земята и небето, Който оставил славата Си на небесата, за да даде живота Си за всички хора. После заяви, че Този Бог е възлюбил бедните индиански грешници, че копнее и ние да го заобичаме, за да стане наш Спасител и да ни отведе в дома на Своя Отец. И като завърши проповедта си каза: „Приятели, уморен съм от пътуването и искам да поспя. Моля да ме извините.“ Легна до нашите копия и стрели и без да го е страх веднага се отнесе в спокоен сън.  Спогледахме се с другите от племето и аз прошепнах: „Това е ново. Този наистина има приятел там горе.“ Гледахме го цяла нощ и сутринта му казахме, че искаме да ни разкаже още за любящия Исус.“

Влиянието на граф Николаус Лудвиг фон Цинцендорф е изключително голямо не само заради делото на Моравската църква. Посланието на живота на Николаус оказва въздействие върху светогледа на Джон Уесли, а Карл Барт казва за него, че той е „може би единствения истински Христоцентрик на модерната епоха“.

Цитати от граф Николаус Лудвиг фон Цинцендорф:

- Само атеистите се опитват да разберат Бог с ума си.

- Съдбата ми е да провъзглася Посланието без значение какви ще са последиците за мен.

- Не може да има християнство без общност