Хубаво ли е да си различен..?!
2 мин за четене
Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с хиляди въпроси и проблеми, много от които нямат еднозначен отговор.
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива отхвърлен на една страна, поради неспособността да бъде разбран. Да, но мислейки по-дълго върху този въпрос, стигам до съвсем противоположна теза. Нека обърнем поглед назад и се взрем в далечното минало. Именно тези, неразбраните и отхвърлените хора, гениите са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те, просто щяхме да си стоим и да си тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Но откъдето и да се погледнем, малко или много всички ние сме едно стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим защо тя не е като нас и доволно предъвкваме тревицата, задоволявайки напълно интересите си. Но какво прави различният различен? Тук отговорът е един. Хората се страхуват от неизвестното и не искат да надникнат в него. Черната овца е такава, но само в очите на останалите, еднаквите. Тя не може да се впише в общоприетото, еднообразното и нейните интереси далеч не се изчерпват само с безвкусната трева. Една такава невинна душа е обречена на самота в един или друг смисъл. Колкото и да се гордеем, че сме жители на свободен и демократичен свят, колко от нас наистина могат да разчупят идеалите си като през призма, да излязат от черупката си и да надникнат, та дори и да влязат в нечия чужда "пещера"?! Всеки от нас е различен по своему, всеки крие малка частичка уникалност вътре в себе си. Да, но защо само този, който я показва и изразява открито, бива нападнат като престъпник?! Отговор на този въпрос аз не мога да дам, нито ще мога да успея да Ви убедя в истиността на някоя от тезите, поради простата причина, че дори аз не знам кое е правилното и кое грешното. Но може би точно там се крие отговорът - между тези двата, може би няма правилно, няма и грешно. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Жалко е само това, че не спираме да преповтаряме грешките, които виждаме в миналото и продължаваме да ги правим. Кога ли геният ще бъде разбран в своето си време?! Кога ли ще спрем да отхвърляме хората, които не харесват това, което ние харесваме?! Може би никога...
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива отхвърлен на една страна, поради неспособността да бъде разбран. Да, но мислейки по-дълго върху този въпрос, стигам до съвсем противоположна теза. Нека обърнем поглед назад и се взрем в далечното минало. Именно тези, неразбраните и отхвърлените хора, гениите са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те, просто щяхме да си стоим и да си тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Но откъдето и да се погледнем, малко или много всички ние сме едно стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим защо тя не е като нас и доволно предъвкваме тревицата, задоволявайки напълно интересите си. Но какво прави различният различен? Тук отговорът е един. Хората се страхуват от неизвестното и не искат да надникнат в него. Черната овца е такава, но само в очите на останалите, еднаквите. Тя не може да се впише в общоприетото, еднообразното и нейните интереси далеч не се изчерпват само с безвкусната трева. Една такава невинна душа е обречена на самота в един или друг смисъл. Колкото и да се гордеем, че сме жители на свободен и демократичен свят, колко от нас наистина могат да разчупят идеалите си като през призма, да излязат от черупката си и да надникнат, та дори и да влязат в нечия чужда "пещера"?! Всеки от нас е различен по своему, всеки крие малка частичка уникалност вътре в себе си. Да, но защо само този, който я показва и изразява открито, бива нападнат като престъпник?! Отговор на този въпрос аз не мога да дам, нито ще мога да успея да Ви убедя в истиността на някоя от тезите, поради простата причина, че дори аз не знам кое е правилното и кое грешното. Но може би точно там се крие отговорът - между тези двата, може би няма правилно, няма и грешно. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Жалко е само това, че не спираме да преповтаряме грешките, които виждаме в миналото и продължаваме да ги правим. Кога ли геният ще бъде разбран в своето си време?! Кога ли ще спрем да отхвърляме хората, които не харесват това, което ние харесваме?! Може би никога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Иванова Всички права запазени
и за това ще си остамен такива овце.Патища много ама кои да ги види.... и т.н. Ае стига толкова, че...
