Хубаво ли е да си различен..?!
2 min reading
Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с хиляди въпроси и проблеми, много от които нямат еднозначен отговор.
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива отхвърлен на една страна, поради неспособността да бъде разбран. Да, но мислейки по-дълго върху този въпрос, стигам до съвсем противоположна теза. Нека обърнем поглед назад и се взрем в далечното минало. Именно тези, неразбраните и отхвърлените хора, гениите са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те, просто щяхме да си стоим и да си тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Но откъдето и да се погледнем, малко или много всички ние сме едно стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим защо тя не е като нас и доволно предъвкваме тревицата, задоволявайки напълно интересите си. Но какво прави различният различен? Тук отговорът е един. Хората се страхуват от неизвестното и не искат да надникнат в него. Черната овца е такава, но само в очите на останалите, еднаквите. Тя не може да се впише в общоприетото, еднообразното и нейните интереси далеч не се изчерпват само с безвкусната трева. Една такава невинна душа е обречена на самота в един или друг смисъл. Колкото и да се гордеем, че сме жители на свободен и демократичен свят, колко от нас наистина могат да разчупят идеалите си като през призма, да излязат от черупката си и да надникнат, та дори и да влязат в нечия чужда "пещера"?! Всеки от нас е различен по своему, всеки крие малка частичка уникалност вътре в себе си. Да, но защо само този, който я показва и изразява открито, бива нападнат като престъпник?! Отговор на този въпрос аз не мога да дам, нито ще мога да успея да Ви убедя в истиността на някоя от тезите, поради простата причина, че дори аз не знам кое е правилното и кое грешното. Но може би точно там се крие отговорът - между тези двата, може би няма правилно, няма и грешно. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Жалко е само това, че не спираме да преповтаряме грешките, които виждаме в миналото и продължаваме да ги правим. Кога ли геният ще бъде разбран в своето си време?! Кога ли ще спрем да отхвърляме хората, които не харесват това, което ние харесваме?! Може би никога...
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива отхвърлен на една страна, поради неспособността да бъде разбран. Да, но мислейки по-дълго върху този въпрос, стигам до съвсем противоположна теза. Нека обърнем поглед назад и се взрем в далечното минало. Именно тези, неразбраните и отхвърлените хора, гениите са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те, просто щяхме да си стоим и да си тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Но откъдето и да се погледнем, малко или много всички ние сме едно стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим защо тя не е като нас и доволно предъвкваме тревицата, задоволявайки напълно интересите си. Но какво прави различният различен? Тук отговорът е един. Хората се страхуват от неизвестното и не искат да надникнат в него. Черната овца е такава, но само в очите на останалите, еднаквите. Тя не може да се впише в общоприетото, еднообразното и нейните интереси далеч не се изчерпват само с безвкусната трева. Една такава невинна душа е обречена на самота в един или друг смисъл. Колкото и да се гордеем, че сме жители на свободен и демократичен свят, колко от нас наистина могат да разчупят идеалите си като през призма, да излязат от черупката си и да надникнат, та дори и да влязат в нечия чужда "пещера"?! Всеки от нас е различен по своему, всеки крие малка частичка уникалност вътре в себе си. Да, но защо само този, който я показва и изразява открито, бива нападнат като престъпник?! Отговор на този въпрос аз не мога да дам, нито ще мога да успея да Ви убедя в истиността на някоя от тезите, поради простата причина, че дори аз не знам кое е правилното и кое грешното. Но може би точно там се крие отговорът - между тези двата, може би няма правилно, няма и грешно. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Жалко е само това, че не спираме да преповтаряме грешките, които виждаме в миналото и продължаваме да ги правим. Кога ли геният ще бъде разбран в своето си време?! Кога ли ще спрем да отхвърляме хората, които не харесват това, което ние харесваме?! Може би никога...
© Жени Иванова All rights reserved.
и за това ще си остамен такива овце.Патища много ама кои да ги види.... и т.н. Ае стига толкова, че...
