И станах грабител...
Когато... Животът ме сблъска с онази любов, която ми показа рая и ме преведе през ада. Тя ме накара да се изпепеля в собствената си страст и да премина през всички лица на собствения си АЗ. С нея преминах през всичко така, както не вярвах, че мога, но както само тя можеше да го предизвика. Изпитах и предизвиках спокойствие и удоволствие, радост и щастие, лъжа и предателство, гняв и болка, безсилие и надежда... и страх, страх именно от нея, защото тя не умираше!
Тогава... Избягах, избягах от нея и я зарових дълбоко, толкова дълбоко, че почти забравих за нея. И започнах да запълвам дупката, празнината над нея. Търсех удовлетворение навсякъде и във всичко – професия, семейство, личен живот, но все не ми беше достатъчно. Търсех уважение и го получих, търсех признание и го получих, търсех любов и я получих... и станах грабител. Живея и правя всичко така, както трябва и както се очаква от мен, но нищо не давам, защото мен ме няма там или ме има, но такава, каквато всички искат да бъда, а не такава, каквато съм. Някой ден, може би ще събера сили и ще потърся себе си... И дано тогава да не е прекалено късно!!!
© Ками Всички права запазени