и Те мразя и Те обичам,но вече не Те чувствам в сърцето ми
Понякога седя и гледам към звездите,сякаш искам да те намеря някъде там.
и те търся с часове,губя минути и секунди,хората минават покрай мен и всичко около мен кипи от живот без мен.Търся те и през деня и винаги си в мислите,винаги си вплетен в сънищата и мечтите ми.
Видя ли те съм щастлива,
но защо ми е тази любов, от която се научих,колко боли да те виждам,но не до мен.
Понякога те мразя и те обичам повече от всичко,по онзи-моя начин по които не бях обичала никой и нима това е любов?
И аз немога да си отговоря.
Макар да те чакам в тишината и да бавя крачки,само за да те видя,макар и
да вървя безцелно с надеждата да се разминеш с мен,
само ,да видя лицето си,само ,за да почувствам присъствието ти.
Пнякога и плача за това,че да те мразя немога, а да те искам няма смисъл.
и се самонаказвам,заради нещо,което може би никога не е съществувало.
плача,защото пред всички те забравям,но остана ли сама ти пак си пред мен.
и нахлуват хиляди спомени и хиляди моменти,преди,когато може би бях щастлива.
Понякога забравям и се опитвам да почна без теб,но ти напускаше мислите ,но не и сърцето ми.
Днес те видях,беше толкова близо и същевременно с това,толкова далече.
За миг се върнаха толкова моменти,но нищо не испитах.Беше един от тълпата, един от многото ,с които се разминавам всеки ден.
...И те обичах и те мразех,а сега...А сега не чувствам нищо.
в сърцето ми няма никой,а колко много накарах да страдат
и за колко много плаках,а за теб..
Ти така и неможа да ме приемеш искаше нещо
повече,нещо друго и това остана.
Желания,мечти,страсти и сълзи... за една любов,която
никога неможа да се роди,заради толкова неща.
И не мисля и не чувствам,защото всичко в мен изчезна,
защото любовта убива!
© МаГи Ст Всички права запазени