Беше крайно време да го напиша. Беше крайно време да го изрека на глас. Беше крайно време да сложа край.
Отдавна трябваше да изхвърля четката ти за зъби, а не грижовно да я прибера в шкафа, слагайки и протектор, за да е чиста видиш ли, ако решиш да се върнеш. Но не бях готова, знаех, че ще дойде момента, в който не само ще изхвърля четката ти, а ще измия първо тоалетната с нея.
Може би най накрая съм готова, след като останах будна до сутринта размишлявайки над всичко случващо се. Осъзнавайки, че е трябвало повече време на сърцето ми осъзнае, това което вече мозъкът ми знаеше. Глупаво сърце или пък глупава тръпка, но със сигурност е нещо глупаво.
Също толкова глупаво е или пък беше, надявам се, че беше, да си губя времето в размисли и страсти за теб. Да се чудя,защо все така не ми звъниш, защо изведнъж ти станах не интересна, да се тормозя с мисли, че може би аз нещо, някъде и някак си съм сбъркала.
Определено - беше си глупаво.
Но преди да се стигне до гадното глупаво имаше период на ...