... и замълча безмълвно
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, че прави нещо, знаеше, че му помага, знаеше... Не, не и не. Беше непознатото. Беше това, което всички искаха и много не знаеха как да достигнат до там. А то се оказа, че нещото си е било винаги там.
... и замълча безмълвно. Събра си мислите, подреди ги като по каталог и вече беше наясно. Обединило се е с вътрешната енергия, която от своя страна е неразделно свързана с тази на земята и вселената. Това бе моментът на осъзнаването. Съзнанието разбра, че те заедно са тази мощ, която може всичко. Може да различи ароматите на природата, да ги привлече, като се слее с тях и ги помоли за помощ. Може да погледне животните, да оцени техните качества и да извлече най-доброто за действие в определена ситуация.
... и замълча безмълвно. Съзнанието и енергията се сляха с душата и ни издигнаха на високия трон, който ние понякога не оценяваме.
© Николай Стойчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз замълчавам, но съзнанието ми е обогатено с твоите размисли.
-
Поздравления!
-
Съзнанието разбра, че те заедно са тази мощ, която може всичко.
И няма да остане ...излъгано! - защото: Съзнанието и енергията се сляха с душата...
!!! Това няма как да се коментира!!! Може само да се усети! А аз го усетих-дълбоко в себе си... -
Който ние почти никога не оценяваме, докато не претърпим някоя житейска катастрофа...
Поздравления !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
