Какво би бил Сливенският Балкан без малкото и китно селце Ичера? Едно от онези приказни места, скрито в полите на Стара планина, което ни кара да се чувстваме толкова незначителни на фона на неговите величие и недосегаемост. Село, приютило съдбите на толкова много поколения родени на неговата земя и оставили костите си пак там. Село с богато минало и скрити надежди за бъдещето.
Нашите земи са били неоценимо съкровище за много древни народи, владели и управлявали ги – елини, траки, римляни. Жителите на Ичера са оцелели и са се съхранили и през черните векове на робството, опазили вярата си и борещи се за освобождение като истински балканци. Само човекът роден в планината знае какво е сила и издържливост сред превратностите на природата и живота. Отпечатъкът на времето е хубав и лош, съхранен в характерния говор на населението и в обичаите му.
Малкото балканско селце е водило активен живот през Възраждането. От тогава просветата си е пробила път, защото само тя е източникът на онази свет ...