Преди да прочетат есето, моля читателите да изразяват личното си мнение в коментарите си, независимо дали то ще се хареса на автора или не! Благодаря Ви за отделеното внимание.
Идеалът и действителността в моя живот
Всеки е различен - това е едно от малкото неща в моя живот, в които не се съмнявам. И тъй като всеки е различен, то и неговите мечти, идеали и гледна точка са различни. Но за всеки на този свят не съществува друга гледна точка, освен неговата собствена. Колкото и да се опитваме да се поставим на чуждо място, то едва успяваме да се докоснем до чуждите мисли и чувства, а и е съвсем краткотрайно. Но не всеки път, когато се опитваме да се поставим на мястото на някой друг, е нужно да променяме нагласата си и начина си на мислене. Има един наистина много по-лесен начин – книгите, и най-вече романите. Там всичко е описано с такава подробност и благозвучност, че все едно си в съзнанието на героя. С това есе аз ще се опитам да ви дам малка представа за моята личност, като ви разкажа за идеала и действителността в моя живот, без да ви затормозявам с много четене.
Но преди да започна, нека си изясним какво означава идеал. За да ви улесня да не се ровите из тълковните речници, аз ще се опитам да ви обясня възможно най-просто какво е идеал: идеалът е висшата цел, която човек преследва цял живот. Например, за един музикант това е да бъде като друг велик музикант или композитор, за един учен това е откритие или машина, които неговият идол не е успял да открие или построи и много други. Сега, след като си изяснихме понятията, ще ви потопя в моя свят на идеали, мечти и действителност.
Макар да съм още твърде млада за пълна самостоятелност, според психологията аз вече имам изградени мечти и то възможни за постигане. И наистина е така. Вече разграничавам предметите в училище на трудни и скучни и на лесни и интересни. Предполага се да се насоча към тези, които са ми лесни и интересни. А те са езиците и литературата, и някои науки, за които се справям добре в рамките на учебната програма – география и етика и право.
За езиците – да, нормално е да съм добра. Все пак уча в езикова гимназия. Но не само затова съм добра в тях. Има нещо, което ме влече към тях. Предполагам, че е така, защото са основна част от културата на другите народи, а една от мечтите ми е да обиколя и опозная света. Най-много ми допадат английският, немският, френският и японският: английският, защото всеки трети човек в света го говори, пък и много ще ме улесни и в работата с компютрите; немският, защото има нетипичен правопис; френският, защото има онова меко произношение, което те потапя в романтичната атмосфера на Париж; японският, защото притежава онази невинна благозвучност и наистина много странна азбука.
Другият предмет, който наистина ме влече, е литературата и най-вече романите. „Книгата е прозорец към света”, гласи един известен израз. И наистина е така. Книгата е онзи прозорец в съзнанието на човека, който никога не може да бъде затворен или изцапан с калта на подигравките. Там човек може да гледа на воля всеки и всичко, без да се притеснява, че някой ще го наругае за любопитството му. И наистина е смайваща дарбата на великите писатели да превръщат и най-простото изречение в истинско изкуство.
Следващият предмет, който ми е интересен, е географията. Географията като наука се занима с изучаването на планетата и населението ù, на подредбата и закономерностите в природата и обществото. Мисля, че харесвам географията, защото благодарение на нея разбирам защо нещата са такива, каквито са. Например, защо тук е студено, защо единствено тук съществуват тези животни, защо тук има повече природни бедствия от там и т.н, и т.н.
Последният предмет, който ми допада, е етика и право. Етиката е една специфична наука, наука, в която може да има повече от едно правилно решение. Там няма строги правила, всичко е така, както ти го смяташ за добре. Или с други думи – всичко зависи от теб. Човек борави с етиката всеки ден, независимо дали го осъзнава или не. Това се отнася и за най-простите неща. Например, как да се облека днес: ако се облека в тъмни цветове и си сложа само черен грим, може да създам подтискаща атмосфера около себе си, но ако се облека в по-светли цветове и не сложа много грим, може да предразположа хората около мен за приятни разговори. Етиката представлява и онази част от живота на хората, в която трябва да взимат и житейски решения. Например, да се омъжа ли за него, или не. Докато правото има строго определени правила и граници и ако не ги спазиш, си понасяш последствията. Или иначе казано – справедливост.
А сега да съчетаем тези четири предмета в едно и да видим какво ще се получи. Езиците разширяват кръгозора ми към света, чрез литературата опознавам света, географията ми казва как стоят нещата, а етиката и правото ми помагат да вземам решения. Или иначе казано, вниманието ми е насочено към света и към човека, към човешките взаимоотношения и решения. Но как мога да изразя най-добре себе си? Отговорът е литературата.
Моят идеал и стремеж е литературата. А мечтата ми – някой ден да застана в редиците на великите писатели и поети на всички времена. Избрах литературата, заради нейната пленителност и разнообразие от светове – всеки един човек е един изумителен свят и всеки един от тях е специален, независимо дали го разбираме и дали можем да се потопим напълно в него или не. А действителността е такава, каквато я виждам аз – един свят, пълен с безброй други малки светове. Но дали съм успяла да покажа на света моя свят е рано да се каже.
И като всички останали и аз съм различна, и аз имам своите мечти и идеали, но и аз съм просто човек.
© Велислава Събева Всички права запазени