Идеалът и първата любов
Идеалът и първата любов
(есе)
Всеки човек си създава различни идеали и се опитва да се стреми към тях. Но съществува ли въобще идеал или това е просто плод на нашето въображение? Това е много относително, защото всеки се опитва да постигне нещо различно и всеки разбира идеала по уникален начин.
Още от малко, всяко момиченце си създава някакъв идеал за първата любов. Представя си как ще дойде принцът на белия кон и ще я отведе там, където "няма мъка и болести". Но за съжаление принцът почти никога не идва, а момиченцето остава само и с разбит идеал. Като порасне разбира каква е действителността и че не всичко е като в приказките. Когато изживяваш първата си любов всичко ти се струва розово и хубаво, не забелязваш недостатъците на човека срещу теб и живееш в идеален свят. Единици са хората, които успяват да запазят своя идеал и с ръка на сърцето мога да нарека тези хора късметлии и щастливци.
В момента чета книгата "Единадесет минути" на Паулу Коелю. В нея се разказва за момиче на име Мария. Мария си води дневник в който пише за всичките си преживявания, включително и първото влюбване. Още от малка тя среща своя "принц" и си създава идеал за него. Мисли, че всичко ще бъде перфектно и нищо няма да засенчи любовта им. Не забелязва нищо лошо и мисли, че тази любов ще продължи "вечно". Но това "вечно" трае твърде кратко и тя скоро е сама, невярваща в любовта. Идеалът на първата любов е разбит, а действителността - по-сурова от всякога. В литературата често се говори за любовта и идеалите. Това е само един малък пример, който потвърждава тезата, че идеалът не е това, което изглежда.
Една моя близка приятелка преживя нещо, което ще и остане за цял живот. Отново като Мария моята приятелка, вярваща и идеализирала любовта накрая остана разочарована. Дълго време тя чакаше любовта да я срещне и беше убедена, че ще бъде много щастлива. Но най-много боли, когато паднеш от високо, когато си имал прекалено големи очаквания, а те остават неоправдани. Тя срещна любовта в лицето на едно момче. Той беше наркоман и се държеше с нея ужасно, но тя беше сляпа за всичко това. Търпеше всичко, което се стоварваше отгоре й и даже му помагаше финансово, когато момчето закъсаше. И всичко от любов... Любовта е сляпа и ни кара да гледаме идеално на всичко, което обичаме. След години на мъка, вместо щастие тя осъзна грешката си, но вече беше твърде късно. Идеалът й беше разбит и тя вече трудно може да повярва отново в любовта и да се довери на някого. Този пример ни показва, че не само в литературата, но и в живота често оставаме сами и без надежди след като идеалът ни бъде разбит.
Скоро гледах един филм, в който отново ставаше дума за първата любов. Тази неизчерпаема тема... Главната героиня се запозна с един мъж, който беше първата й любов и след много перипетии те започнаха страхотна връзка. Разделяха се много пъти, но най-важното е, че накрая осъзнаха, че са създадени един за друг и се събраха окончателно. Обичаха се повече от всякога и постигнаха идеала на първата любов. Главната героиня в този филм е едно от тези хубави изключения, които намират любовта и своя идеал. Този пример отново ни показва, че всичко има две страни и че освен разочаровани може да останем и много щастливи от първата любов. От нашия идеал! Остава ни да вярваме само че това може да се случи и в действителност, а не само в киното.
Всеки човек си създава различни идеали за първата любов. Някои очакват много и остават разочаровани, други гледат скептично и накрая остават изненадани и щастливи. Но най-важното е, въпреки всичко, да продължаваме да вярваме с любовта, защото това е най-чистото и свято чувство в този сив свят!
© Преслава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря много.. наистина кара ни да се замислим
-
Браво, Костадинова! Може и да си изживяла вече първата любов, но не забравяй да обичаш отново и отново.
-
Браво Меги,хубави думи!Съгласна съм с теб!
-
Избираш си идеал за каквото си пожелаеш и се стремиш да му подражаваш.
Но любовта не е идеал, тя е преживяване -най -красивото в живота и след като си го преживял един път , тя става неоходимост. В този смисъл , Павлина е много права. Любовта трябва да се преживее за да я познаваш в пълния и блясък. -
Когато има надежда,когато вярваш всичко се постига!
-
Благодаря на всички за милите думи!
Бубе, за съжаление филмът е моя творческа измислица за да дам пример за щастив край при първата любов, но съм сигурна, че съществува такъв все пак.
Продължавайте да вярвате! -
Браво,страхотно есе!А за това,което каза Павли,не мисля,че е права за малките момичета,аз не смея да се нарека голяма,още съм на 12,но съм изживяла много и мога да разбера истински,много съм преживяла-и много мъка и щастие,но знам,че и много ще изживея.Но все пак тук става въпрос за есето на Петя,искам да и кажа Евала с главно Е,поздрави и прегръдки!
-
Така е-трябва да се вярва...Моята първа любов беше изпепеляваща,остана в мен завинаги...Сега сравнявам всеки следващ с него,първото момче,в което се влюбих.Той не беше идеален,но беше точно това,което искам,сега...искам някой точно като него.Но почнах да се примирявам,не го откривам,той е единствен!Страхотно есе,в мен изплуваха толкова емоции,докато го четох!Ето-това и остава,сега пък ревнах...
-
Малките момичета още не знаят, че истински могат да се разберат само преживените неща... Близко усещам разсъжденията ти. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
