28.02.2006 г., 11:56 ч.

Игра на Шах 

  Есета
1710 0 0
1 мин за четене

Игра на Шах

Стига с тези рокади от накъсани мисли в съзнанието ми! Каквито и решения и варианти да измисля – резултатът е един и същ – винаги съм Мат! Започвам отначало....На чисто, както се казва. Грешен ход! Опитай пак! Следващ ход..... Грешен ход! Давай отначало! Какво ли да направя? Дъската в моята част е празна. Само царят защитаван от един кон...срещу него черните са на ход  с цялата си неощетена армия ! Крачка наляво? Или пък... Крачка надясно? Няма начин да продължиш... просто чакаш поредната фигура (човек) да се приближи и да ти обяви Шах!...Матът идва скоро. Плачеш, плачеш, накрая губиш представа кой си. Задаваш си въпроса защо ли си тук. С всеки ход загубена битка!То от толкова много загуби май ти омръзна да се бориш! И накрая се появява някой “добронамерен” приятел (без проблеми) и започва да ти разправя как “не трябва да спираш да се бориш”, как “трябва да имаш надежда и да продължаваш напред”. Защо ли слушаш това празно бръщолевене? Той никога няма да застане на твоето място, никога няма да се изпрови пред твоята безизходица! Всъщност думата “ИЗХОД” звучи малко абстрактно! Ако изход е да се превърнеш в жив щит или камикадзе – давай напред....разбий си главата във стената, която те очаква!!Я виж ти...Някой се задава!Усмихва ми се мило...носи ми цветя.Виждам го как приближава и си мисля: “Кога ли ще махне тази лицемерна маска и ще ми обяви поредният Шах и Мат”?!

© Ади Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??