Игра на Шах
Стига с тези рокади от накъсани мисли в съзнанието ми! Каквито и решения и варианти да измисля – резултатът е един и същ – винаги съм Мат! Започвам отначало....На чисто, както се казва. Грешен ход! Опитай пак! Следващ ход..... Грешен ход! Давай отначало! Какво ли да направя? Дъската в моята част е празна. Само царят защитаван от един кон...срещу него черните са на ход с цялата си неощетена армия ! Крачка наляво? Или пък... Крачка надясно? Няма начин да продължиш... просто чакаш поредната фигура (човек) да се приближи и да ти обяви Шах!...Матът идва скоро. Плачеш, плачеш, накрая губиш представа кой си. Задаваш си въпроса защо ли си тук. С всеки ход загубена битка!То от толкова много загуби май ти омръзна да се бориш! И накрая се появява някой “добронамерен” приятел (без проблеми) и започва да ти разправя как “не трябва да спираш да се бориш”, как “трябва да имаш надежда и да продължаваш напред”. Защо ли слушаш това празно бръщолевене? Той никога няма да застане на твоето мяс ...