Или иначе казано – такъв е животът
Подигравам се с мен си.
Напъва ме смях.
Заето момиче.
На график!
Петнайсет минути любов!
Между 3 – 3 и 15...
„Тук е тежко, мизерно.
Болят ме ръцете...
Всички са тъпи, смърди...
Трябва да бягам, до после.”
Обичам те – по разписание.
Следобедно!
После – не може!
Ангажиментно разбито е времето ни.
„Здравей... карам, не мога... излизам и... лека”
Свъхзвуков живот в епруветка с дъх на Маврут.
Адресирано, до който си иска и намери време да го отвори...
Без обратна разписка.
Пиша, защото нямам време да чуя дори себе си...
Модерно, бързо хилядолетие – чукам те по интернет. За истински страсти – между 3 – 3 и 15.
Свирка на спирката...
Мазало!
Връщай се обратно, при мене си.
C’est la vie или смисъла на нагризаната ябълка...
Ева бърза, Адам да се оправя.
Швейцарско разчетено, отчайващо точно...
Присъда:
Петнайсет минути обичане и само хиляда четиристотин двайсет и пет до началото!
© Филип Филипов Всички права запазени