Или любовта е нещо, което не съществува ...
Любовта – чувство, което можем да сравним с полета на птица . Тя те кара да се чувстваш толкова свободна и би отишла накрай света заради човека до теб. Или любовта е нещо, което не съществува.
Тинейджърите нямат Последна или Голяма любов . Всъщност при тях Няма любов.
Всичко е навик, привързаност или просто необходимост. Всяка следваща връзка мислят за последна, а след всеки край са лудо влюбени и искат да са само с дадения човек, но така само тъпчат на едно място вместо да се изправят след лекото препъване, да вдигнат високо глава и да си кажат, че започват на Чисто. Почти за всички е по-лесно да се затворят в тях, да слушат тъжни песни, да ядат шоколад и да реват, спомняйки си това което няма да се върне. Понякога се питам дали това е нужно. Дали всички трябва да драматизираме толкова много. Много по-лесно щеше да е за всички, ако не обръщахме толкова голямо внимание на тези неща. Да – понякога е трудно, но когато се затвориш, го правиш трудно и за твоето семейство, и приятели. След подобна „Загуба” просто се усмихни и приеми всички нови изненади на живота .
А да обичаш даже е по-трудно, отколкото да мразиш. Да обичаш не означава да си с някой, а да си част от този някой . Също така мисля, че е адски тъпо да Мразиш човека, когото се обичал. Колкото и да те е наранил. Погледни го от другата страна и ще видиш, че, въпреки „Болката” сега, някога този човек те е правил щастлива. Приеми нещата такива, каквито са.
Често се сещаш за начина, по който те е гледал, думите, които ти е казвал, нещата, които сте правили. Търсиш очите му в съня си, искаш отново да го прегърнеш. Защо просто не помислиш трезво, че там, някъде измежду всички балъци, има някой свестен, който иска да е с теб заради самата теб! И тогава ще разбереш, че преди никога не си била щастлива и ще почнеш да се чудиш защо са били всички тези сълзи и драми.
Любовта – чувство, което те кара да мечтаеш или просто да тъжиш!
© Ива Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво е да мислиш толкова оптимистично обаче в живота не винаги, когато си кажеш искам да забравя всичко, да продължа напред и хоп вече си усмихнат и нищо не те тревожи.Много често хората несъзнателно се стремят към това да изпитат болка или да се чувстват нещастни, защото именно в това състояние намираме себе си и осъзнаваме какво искаме.Заради това аз не бих казала"гледай напред и не се тревожи за нищо...ще намериш някой друг" по скоро бих казала , че с времето болката ще отшуми и всичко зависи от нас.И аз преди мислех като теб и като чета това, което си написала се сещам за повърхностното ми мислене.Не казвам , че не си права... и аз имам много какво да уча , но вземи прочети малко повече неща и ще видиш как не е толкова просто. Иначе поздравления за това , че не се притесняваш за някакви балъци или за това , че нямаш любовни проблеми... дано и след години се запази това чувство...малко наивно, но надявам се истинско.
-
Струва ми се, че единствената цел на авторката е всеки, който посегне към нейния дълбоко философичен и дълбинно проблематизиращ "текст", да си загуби зрението или разсъдъка, връхлетян от оче-вадния безвкусен до болка (в буквалния смисъл) и травматизиращ цвят на шрифта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Никой не може да заповяда на сърцето си да обича или не, колкото и да му се иска да го направи.