ИМА ХОРА... КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ... ТИХО.
На пръсти! Като в храм.
Влизат тихо, на пръсти... от страх - да не разбутат нещо. Нещо да не разместят... Да не счупят...
Влизат в Душите ни - точно като в храм!
С цялото си уважение към храма... И към всичко, което се съдържа в него.
Към всичко, което представлява нашата същност.
Към всичко... което сме.
Остават... толкова, колкото е нужно. Колкото чувстват, че трябва.
Отнасят се с уважение, и разбиране - към нашите чувства, емоции, вярвания, страхове...
Към нашите идеи, убеждения, морални възгледи, житейска философия...
Към нашите грешки, към нашите истини...
Към нашия Път - извървян досега. ...