paloma66
171 резултата
Всички срещаме някога тази последна любов.
Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!
Никой никога не е за нейната клада готов.
Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева. ...
Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!
Никой никога не е за нейната клада готов.
Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева. ...
1037
10
6
Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...
763
9
8
Обратната страна на любовта.
Най-страшната. Последната. Онази,
където няма болка и вина.
Където няма даже и омраза.
Обратната... Най-тъжната страна! ...
Най-страшната. Последната. Онази,
където няма болка и вина.
Където няма даже и омраза.
Обратната... Най-тъжната страна! ...
648
13
12
Понеже съм те искала до случване -
се случи да ми бъдеш вдъхновение.
Вън вятърът скимтеше като куче,
и търсеше на прага ми спасение.
Събираше на купчини листата, ...
се случи да ми бъдеш вдъхновение.
Вън вятърът скимтеше като куче,
и търсеше на прага ми спасение.
Събираше на купчини листата, ...
969
17
18
Разпети петък. Мирише на 20-и април.
На моя рожден ден мирише (така ще го кажа)
Мирише на черното расо на поп Богомил.
Мирише на мръсни игри и на паплач продажна.
Разпети петък! Мирише на маски и страх. ...
На моя рожден ден мирише (така ще го кажа)
Мирише на черното расо на поп Богомил.
Мирише на мръсни игри и на паплач продажна.
Разпети петък! Мирише на маски и страх. ...
784
9
8
Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залеза с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...
И залеза с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...
2006
25
18
... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ...
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ...
810
12
10
Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...
1011
12
8
Такава - красива! (и с тъжни очи) -
тя често по пътя минава...
И само в кафявия поглед личи -
отблизо тъгата познава.
Широко вратите на свойта Душа - ...
тя често по пътя минава...
И само в кафявия поглед личи -
отблизо тъгата познава.
Широко вратите на свойта Душа - ...
1237
17
9
С какво заместваме любовта?
С работа. Със забавления. Със семейства! В които енергията на любовта отдавна е тотално финално изчерпана, и никой не може да захрани душата на другия с нищо. Глад! За любов. Любовта е енергия...
С какво заместваме любовта?
Със секс. (физически контакт между две тела)
С к ...
С работа. Със забавления. Със семейства! В които енергията на любовта отдавна е тотално финално изчерпана, и никой не може да захрани душата на другия с нищо. Глад! За любов. Любовта е енергия...
С какво заместваме любовта?
Със секс. (физически контакт между две тела)
С к ...
1767
7
6
Не съм си тръгвала! Но се завръщам.
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.
Не съм си тръгвала! Приспивах нея. ...
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.
Не съм си тръгвала! Приспивах нея. ...
974
11
9
ЕТО МЕ! КАТО КРУША ПРЕЗРЯЛА.
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.
ЖИВОТА! ...
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.
ЖИВОТА! ...
781
5
4
Най-много истини се казват във мълчание –
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост – ...
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост – ...
2007
21
12
Да беше болка - щях да те изпия -
до капка! Чак до дъното на мрака.
Гора да бе - щях в тебе да се скрия.
Докато ме намериш - да те чакам.
Да беше вино - щях да си налея, ...
до капка! Чак до дъното на мрака.
Гора да бе - щях в тебе да се скрия.
Докато ме намериш - да те чакам.
Да беше вино - щях да си налея, ...
978
12
6
> ... Но никога деца не ражда голямата любов.
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа! ...
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа! ...
807
12
5
Студено е... последните целувки
се стичат...
Като обещание за връщане.
Отпадат всички глупави преструвки.
И ние... се прегръщаме! ...
се стичат...
Като обещание за връщане.
Отпадат всички глупави преструвки.
И ние... се прегръщаме! ...
858
11
13
1. На пролети обръгнах. И на зими,
в които Самотата като куче –
клечеше край студената камина.
И чакаше... любов да ѝ се случи.
2. На стари рокли, скъсани галоши – ...
в които Самотата като куче –
клечеше край студената камина.
И чакаше... любов да ѝ се случи.
2. На стари рокли, скъсани галоши – ...
1485
11
10
На Паиси, мъж на дъщеря ми.
Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. ...
Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. ...
934
10
4
Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
2636
30
27
Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите. ...
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите. ...
835
10
9
Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...
869
6
8
От град на град...
Д. Дамянов
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас – ...
Д. Дамянов
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас – ...
772
6
3
Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни, ...
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни, ...
1159
10
6
Хора - различни (добри, и лоши)
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава. ...
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава. ...
837
9
13
Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...
1804
10
8
На дъщеря ми
Дъждът и тази нощ не закъсня...
Барабани по покрива. (Минорно)
Тя пак е до прозореца. Сама.
И с Мрака зад пердето си говори... ...
Дъждът и тази нощ не закъсня...
Барабани по покрива. (Минорно)
Тя пак е до прозореца. Сама.
И с Мрака зад пердето си говори... ...
1151
19
14
Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...
811
4
8
Избледняват очите ти... Като далечни пътеки,
по които вървях... Но не стигнах до твойто сърце!
Любовта е планински поток, който блика за всеки...
Някой жадно отпива.
Друг – само измива ръце... ...
по които вървях... Но не стигнах до твойто сърце!
Любовта е планински поток, който блика за всеки...
Някой жадно отпива.
Друг – само измива ръце... ...
1467
12
10
Грешна съм, Господи, грешна съм! Чак ми се плаче...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...
2024
12
11
На Ники Йохансен, моята мъдра приятелка
Този каменен град, приютил самотата на всички...
И – изцъклил неоново жълти, студени очи!
В град такъв – невъзможно е, моя Любов – да обичаш!
Само Камелия Кондова може... и в ад да твори! ...
Този каменен град, приютил самотата на всички...
И – изцъклил неоново жълти, студени очи!
В град такъв – невъзможно е, моя Любов – да обичаш!
Само Камелия Кондова може... и в ад да твори! ...
879
6
7
На Александър
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...
1391
6
5
Коловозът е глух. На перона,
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...
932
4
8
Често ме питат – как се разказва Душа?
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.
Красива е! Аз... затова я събличам без свян! ...
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.
Красива е! Аз... затова я събличам без свян! ...
952
7
4
Към себе си...
Усмихни се на изгрева! -
Винаги има причина -
да прегърнеш Деня си. И с него - да си помълчиш...
В тишината, понякога... толкова Истина има! ...
Усмихни се на изгрева! -
Винаги има причина -
да прегърнеш Деня си. И с него - да си помълчиш...
В тишината, понякога... толкова Истина има! ...
1401
10
8
Когато дълго време бил си слаб...
И тежък камък... на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после... да те изгризат до кости!
И болката до дъно си изпил! ...
И тежък камък... на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после... да те изгризат до кости!
И болката до дъно си изпил! ...
917
11
7
В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен! ...
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен! ...
1243
12
15
> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...
3779
45
26
АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...
2988
37
30
Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...
4346
61
40
Светлината наднича в прозореца ми и чака
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих. ...
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих. ...
1294
13
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
