Има ли решение
Има ли решение на болката в любовта? Как да спра да плача? Никой не може да ме спре! Само този, за когото роня сълзи! Но как ще се случи това? Да ме накара да спра, като той дори не подозира, че страдам така силно заради него. Как да повярвам, че  влюбените са щастливи, когато аз съм сред тях, но болката е застанала зад гърба ми? Тя ме следва и ми напомня за него. Този, за когото плача. Този, който никога няма да напусне душата ми. Завинаги ще има част от живота ми, която ще ми напомня за него. Миговете, изпълнени в смях и радост, мъка и сълзи. Те ще са като една дълга приказка. Но в края на историята не знам дали ще имам отговор на въпроса си. Има ли решение на болката в любовта? Аз ще намеря отговора, който търся. Но ако трябва да спра да обичам, това не е възможно! Ако трябва да го забравя, това ще е невъзможно! Няма да понеса празнотата, която ще стои в душата ми. Няма да понеса всички хора около мен, които се обичат. Може би имам малък отговор. Може би любовта е болка, когато е несподелена. Може би, няма лек за тази болест. Може би трябва да се примиря с мъката. За сега това ще ми остане като утеха. Че трябва да живея с мисълта, че не мога да се измъкна от любовта. Ще се примиря, но и ще търся решението. Как да се избавя от мъката и тъгата, която ми причинява любовта.