Има моменти, в които...
1 мин за четене
Има моменти, в които ми липсваш толкова силно, че непоетият въздух заплашва да взриви дробовете ми. Времето спира и нагло ме гледа в очите, като че ли иска да ме попита колко още мога да понеса. Махалото на часовника не отмерва секунди, а като на забавен каданс плавно танцува между миговете, не позволявайки им да се докоснат. Гледам стрелките, които почти не потрепват, отказвам да поема въздуха, който ще разрани дробовете ми и съм готова да понеса безкрайност от безвремие, само да знам, че от другата страна на болката ще зърна мекото кафе на погледа ти…
Има моменти, в които ми липсваш толкова болезнено, че буцата остри режещи ръбчета в гърлото ми раздират плътта и топла кръв с оловно сладък вкус се стича надолу, гъста и лепкава. Протягам ръце в нищото, където мракът ме обвива в кадифена пелерина, но докосвам само себе си, докато премрежените ми полуслепи очи търсят нещо, което да разсее тъмнината. Сплитам навлажнени длани и се отпускам в лоното на здрачна сласт достатъчно дълго, за да забравя дори спомените си, защото знам, че отвъд ще заченеш в мене нови…
Има моменти, в които ми липсваш толкова плътно, че сърцето ми забравя за следващия удар и плахо се заслушва, за да чуе някой жив, когото да обича. Захраненият ми мозък усеща края като пулсираща седефена, лунно златиста светлина, готова да го обгърне, като в сърцевината на раждащия се живот. Изтичащата от восъчните ми длани живителна топлина дори не се обръща назад, за да ми помаха, доволно освободила се от своята тленна плът – капан. Изпращам я с поглед, без думи, готова да се разделя и с нея, защото знам, че там някъде ще я посрещнат две ръце, които по невъзможен начин харесвам…
Има моменти…
За които искам да знаеш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени
