“Има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората…”

   Един обикновен, на пръв поглед спокоен ден, но вътре в мен всичко крещи. Отново се разкъсвам от едни и същи въпроси, които навярно ще останат без отговор.

   Защо след като всички мечтаем за обич и привързаност, пак се отдалечаваме един от друг? Защо непрекъснато жадуваме за любов, но в момента, в който я получим, тя загубва цвета си, посивява… Не оценяваме какво имаме. Не осъзнаваме, че всъщност всички имаме нужда само от една искрена усмивка, топла прегръдка или просто да чуем туптенето на нечие чуждо сърце до своето…

   Затова днес отново поглеждам през прозореца към прекрасните слънчеви лъчи и се питам защо не им се радваме. Заедно… А, да, защото не можем да си имаме доверие. Лицемерието, за което толкова исках да остана сляпа, отново се изправи пред очите ми. А беше ли нужно: разочарованието, предателството, загубените илюзии. Ако всички хора бяхме искрени, това щеше да е излишно.

   Истината, дори и не всеки да я признава, е, че всички търсим едно и също: разбиране, подкрепа, обич. Това, което стои над всичко друго, е любовта между хората. И няма смисъл да се правим на силни и да се заблуждаваме. Всъщност всички имаме нужда един от друг, за да сме щастливи. В една от любимите ми книги пише: “Любовта не е в другия, тя е в самите нас; Ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия!” И не е ли вярно? Какво по-силно и истинско от привързаността към близките хора? Какво са успехите, ако няма с кого да ги споделиш? Колко по-силна ще е болката ти, ако ги няма приятелите, които да те подкрепят. И колко по-красиви ще са звездите, ако има с кого да ги съзерцаваш…

   Животът може да бъде като една целувка, като шепа конфети, като пролет в сърцето… Не, не е нужно злобата да завладява сърцата ни. Аз вярвам, пък макар и наивно, че има смисъл да продължаваме да обичаме, да се доверяваме и раздаваме. И този път ще затворя очи и ще забравя за болката и лъжите, защото докато виждам хванатите ръце на влюбените, детските усмивки и усещам приятелските прегръдки, ще знам, че си заслужава и че това чувство стои над всичко друго!