Интернет - какво всъщност представлява и облагородява ли нашия живот или ни прави зависими един от друг?Превръща ли ни в звена на една мрежа, в която влизаме с големи очаквания, а след време се оказва, че не можем да излезем? Глобална свобода или средство за глобален надзор, изкусно измислено от „световното правителство" с цел контрол на населението?
Спомням си с каква радост очаквах деня, в който се сдобих с компютър с измамната идея, че ще улесни живота ми. Получих го и му се радвах точно два дни. Нещо му липсваше и бързо стигнах до очевидния извод, че притежанието на този толкова ценен компютър за мен се обезсмисля без интернет. Компютърът сам за себе си беше и все още е просто средство, за да мога аз и толкова много други като мен да се сдобият с връзка с целия свят. И това се случва някак си несъзнателно - в един момент се оказва, че е неестествено да нямаш интернет в дома си, на компютъра си. А ако си тийнейджър това е дори срамно и скорострелно те поставя в графата на недостатъчно "готини".
Защо разказвам тази история? Като давам пример от личния си живот, се убеждавам, че аз не съм изключение и в сегашния момент не мога да съществувам пълноценно без моя "най-добър приятел и съветник" - Интернет. Не мога да оспоря възможностите, които ми предоставя. Вече не е нужно да посещавам читални и да търся с часове определена информация в прашни големи книги, за да си напиша домашните или просто, за да науча нещо ново. Всичките книги на света и цялата информация, която някога съм искала да узная или някога ще ми хрумне да науча се съдържа в хилядите интернет страници. Разликата е, че до тях стигам само с едно натискане на мишката. Вече не е нужно да губя време и пари за търсене и купуване на книги. Малко тъжно, но факт. Интернетът е книгата на двадесет и първи век. Интернетът е библиотеката и пощенската станция на двадесет и първи век. Нaкратко: той събира в едно всички възможни средства за комуникация, събиране и разпространяване на информация. Какво по-хубаво от това?
Чрез интернет можеш да общуваш с хората, които обичаш и с които ви разделят хиляди километри, океани и континенти. Така разстоянието за секунди се стопява и общуването е толкова лесно. Когато влизаш в интернет можеш да бъдеш когото си поискаш. Човекът отсреща не може да разбере дали лъжеш или си искрен. Можеш да си добър или лош, смирен или не, и колкото си поискаш "готин" в мрежата. Възможността някой да те засегне е много по-малка - ако нещо не ти харесва в събеседника ти просто го блокираш и продължаваш напред. Игнорираш дразнителя, без да е нужно да те заболи излишно или пък да се срамуваш от себе си, или действията си.
По-просто от това няма - ето я най-голямата свобода, която ни предоставят модерните технологии. А всъщност така ли е? Дали така си самият себе си или уплътняваш различните възможни, но чужди представи за себе си. Свободни ли сме или вечно наблюдавани?
Замислете се преди да отговорите на този въпрос. На повърхността всичко изглежда удобно и с цел да ни улесни. Но сякаш само на повърхността. Нека за кратко отново се върна към моя скромен личен опит с интернета и неговите потребители. Не след дълго, след като получих и компютър, и интернет, нещо доста неочаквано се случи. Такива неща гледаме по филмите и изглеждат някак си нереални, докато не ни се случат. В един хубав ден се оказа, че непознат, който пожелава да си "чати" с мен по някакъв начин е успял да влезе именно чрез интернет връзката в компютъра ми. По този начин има достъп до цялата лична информация и - накратко казано - знае всичко за мен. За щастие в този случай този непознат се оказва просто тийнейджър с много свободно време и до голяма степен не опасен. Но това ме накара да се замисля. Щом той може да направи това, следователно, всеки с нужните знания и мотивация може да го стори. Да се върнем отново към гореспоменатия от мен въпрос. Дали интернетът ми дава неограничена свобода или предоставям на широката публика всички данни и цялата информация за мен и семейството ми? Интернет - тоталната свобода, държавна цензура или средство за постигане на корпоративни интереси?
Това е само един пример. Представете си тази случка на ниво тайни служби и разузнаване, на ниво правителство, управляващи, секретна информация, на ниво отношения между държави като САЩ и Русия. В един миг същия онзи интернет, който ни помага да си пишем домашните придобива глобално значение и гигантски размери. Това не е просто начин да се свържеш със света - това е средство да го шпионираш и надхитриш. И когато говорим за държавни интереси може дори да бъде опасен.
А може би вече е оказал влияние върху съвременната история на света. Глобалната комуникация и в частност интернет дава възможност на хората да разберат как живеят другите на другия край на света. И когато си беден, когато несправедливо си ощетен и не можеш да сториш нищо, за да подобриш живота си? Тогава разбираш колко милиарда притежава Бил Гейтс, колко коли има Парис Хилтън или пък как живее президента на САЩ. Разликата в начина на живот е очебийна нали?И?... Именно резултат от тази неравнопоставеност е тероризма - протест срещу политиката на шепа хора, които управляват света, протест срещу глобализацията или просто зов за помощ, последен вик в безкрайността с надеждата за спасение. И... и след това следва 11 септември и прекъсването на хиляди невинни човешки животи - отново жертва на неравнопоставеността в този свят. Възможността за информиране води дори и до това, дори и до насилие.
И след всички тези редове дали всъщност Интернет е виновен за несъвършенствата в света или просто ние търсим виновник, за да облекчим съвестта си. Дали сме наблюдавани и следени? Дали сме манипулирани и сме жертва на световна конспирация? Не знаем - можем само да гадаем. Но следващия път, когато влезем в мрежата, трябва да се замислим дали да си кажем името и да пратим снимка на отсрещния потребител?... А може би бях по-щастлива преди да имам компютър? А може би следващия път ще посетя читалня и ще прочета истинска книга...
© Стейси Всички права запазени