23.02.2010 г., 19:30

Интернет или "Мъртви души"?

2.6K 0 2
3 мин за четене

     Съботен ден. Рано сутринта или по-скоро за мен е разно, тъй като часът е 12. Събуждам се с ужасно главоболие, както и очаквах. Не, не съм излизала снощи на дискотека, нито съм била до късно с приятели. Прекарах петъчната вечер в безцелни разходки, но не из пъстрите градини на парка, а в доста разнообразните и пълни с тонове информация сайтове. Легнах си в 4 часа, и, въпреки 8-часовия сън, се чувствам като ударена от куката на огромен кран точно в слепоочието и след това прегазена от валяк в областта на главата. Може би, ако мониторът ми не беше 6-годишно, 17-инчово произведение на техниката, очите ми нямаше да са светофари, но съм на мнението, че ничий мозък не би издържал на напрежението 6 часа да се взира в малка светеща кутийка, пък била тя тип LSD или Borderless, без да “даде на късо”.

     Денят все още е събота, но часът вече е 12 и 30. Аз все още лежа в леглото си и, взирайки се в тавана, погледът ми е привлечен от малка дървена лавица, на която, безпомощни и прашни, неугледно подредени, стоят книги. Напрягам болезнените си очи, за да прочета заглавията. Виждам малка скромна колекция от детски книжки, пълни с универсални мъдрости, като “Малкият принц” и “Алиса в страната на чудесата”. До тях - световна класика, като “Война и мир”, “Мъртви души”, “Граф Монте Кристо” и други известни и не чак толкова заглавия. Горният рафт е запълнен с имената на български автори, а тук-там между старите книги блестят нови и лъскави корици, почти недокоснати, с екзотични заглавия, като “Да убиеш присмехулник”, “Цифрова крепост” и други бестселъри. Вярно е, че като малка не обичах да чета, но все пак подобно  отношение към книгите е недопустимо.

      Вече станала от леглото и извършваща сутрешния си ритуал - миене на зъби, очи и други подобни, осъзнавам, че последната ми прочетена книга от корица до корица е “Моят прадядо и аз”, която е включена в задължителната подготовка по литература за пети клас. За миг се засрамвам и в този кратък момент достигам до извода, че в секундата, в която съм се сдобила с това огромно съкровище във формата на “сандък”, а именно - компютъра, съм изхвърлила от живота си хартиения носител на информация.

      Неоспорим е фактът, че живеем във века на глобалните технологии, но това в никакъв случай не означава , че можем да се сдобием с мъдростите на времето в някой форум на тема: “Най-актуалните новости при Iphone” или “Как да разбием нечия парола в skype”. И, ако се върнем на основната тема “Има ли бъдеше книгата в епохата на глобалните технологии?”, моят отговор е “Да, има!”, защото всеки нормален човек би предпочел приятния допир на страниците на печатното издание на някоя книга, пред кликането с мишка и гореспоменатото 6-часово взиране в малка светеща кутийка, с цел четенето на нейното електронно издание, но това е само в случай, че желанието за четене на книга е налице. Тук идва въпросът, как да убедим един 14-18-годишен младеж, че да прочетеш една книга, пък била тя 100 или 800 страници, е далеч по-приятно и полезно от безцелното “ровичкане” в търсене на информация в интернет, при положение, че там са неговите връстници, неговите приятели, забавните игри и сайтовете за запознанства със съмнителни типажи. Всички сме съгласни, че интернет-пространството е далеч по-развлекателно и неангажиращо от прочита на една книга, но не мисля, че ще боли, ако опитаме.

     Часът е вече 13:00 и поради тези едночасови разсъждения, аз съм заела обичайната за това време на почивния ден поза. Седнала съм на бюрото си пред 6-годишния компютър, но екранът му не свети и не се вижда иконата на интернет, защото пред себе си нямам клавиатура, а голям том, носещ заглавието “Мъртви души” и, потапяйки се в магията на страниците, разбирам, че книгите не са нещо преходно и остаряващо. Те не избледняват с времето, техният смисъл не се губи. Били са тук преди нашето поколение и дори преди ерата на глобалните технологии и ще останат тук, за да напомнят за ценностите, забравени с времето, за мъдростите, останали в прашното ъгълче на нашето съзнание и за да запълнят света ни, когато машините не се способни. Книгите не могат да имат бъдеще, защото те, сами по себе, си са такова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, споделям разсъжденията ти, четенето на книга е много по-приятно занимание, пред губенето на време пред светещ "сандък" и никак не боли!
    Поздрав, Преси!
  • Добре поднесено и замислящо!
    "Да живеят (и) книгите!"
    Поздравчета!

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...